Мантрата “винаги прави правилното нещо” може да бъде нож с две остриета.
От деца ни учат винаги да се стремим да сме добри, изрядни и да взимаме правилните решения в живота. Приет по определен начин този поглед към живота може много да ни помогне, но също така и да ни навреди.
Много психолози съветват да се доверяваме на преценката си за правилното и неправилното, когато взимаме решения, за да подобрим мнението за себе си. Според тях винаги, когато сме изправени пред някакъв избор, подсъзнателно винаги знаем кое е правилното решение, но понякога нарочно избираме да не го направим. Тяхната теория е, че ако се съсредоточим да бъдем коректни и да се доверяваме на първоначалната си преценка за добро и лошо, с времето ще започнем да бъдем по-самоуверени и удовлетворени от живота си.
Всичко това звучи много добре на думи, но както в повечето случаи, не важи за всеки човек. Според проучване на “Journal of Personality & Social Psychology” хората вземат решения по два различни начина. Едните са ориентирани преценъчно, другите – придвижващо.
Придвижващо ориентираното поведение е настроено практично – избират кое по-бързо и ефикасно ще ги доведе до целта. Не се замислят твърде много, защото предпочитат да вложат повече усилия в изпълнението на задачата, отколкото планирането й.
Парадоксът, който наричаме “шопинг терапия”
Преценъчно ориентираното поведение е типично за хората, които мислят единствено как да направят доброто нещо. Те винаги ще направят това, което смятат, че трябва, дори и ако това значи, че те самите ще страдат. Тяхното желание да бъдат добри понякога се превръща в обсесия и когато осъзнаят, че са направили грешка, изпадат в паника.
Точно това прави мантрата “винаги прави правилното нещо” токсична за втория тип хора. Те са склонни да стигат до самонараняване и наказване в случай, че не се справят да изберат доброто решение.
А всъщност никак не е лошо да правим грешки от време на време. В книгата си “По добре с грешки – неочакваните ползи от това да бъркаме”, Алина Тудженд сравнява детското поведение с това на възрастните. Когато децата направят грешка родителите им може да им се скарат и да ги накажат или вместо това да им покажат правилното решение по начин, по който ще ги поучи. Разбира се, в повечето случаи втората стратегия е по-успешна, докато в първата често се предизвиква обратния ефект и детето се бунтува.
Как да отгледаме щастливи деца
Поведението на зрял човек не е толкова по-различно от това. Идеята за книгата на Алина всъщност й е хрумнала от ситуация, която се случила на самата нея. Допуснала е грешка в работата и след това я отричала пред шефа си. Това предизвикало спор и нарушило отношенията й с хората на работното място, защото и други били замесени в ситуацията. Освен това Алина била под постоянен стрес да не направи още грешки и това влошило качеството на работата й.
Изводът в такъв случай е, че трябва да имаме по-спокоен поглед на нещата. Грешките могат да бъдат и хубаво нещо, защото ни позволяват да се поучим от ситуацията и дори да намалим стреса, който изпитваме.