Думата “инстинкт” е от латинската instinctus означава “подбудителство, импулс”, което е свързано с прото-индоевропейското steig – “настръхвам”.
Някои изследователи са категорични, че технологиите и по-специално социалните мрежи, не създават емоционална връзка, а точно обратното.
Емоционално насилие наподобява физическото. То систематично смачква самочувствието на човек. Емоционалното насилие може да приеме различни форми, включително чрез властта да контролира, заплашва, унижава, критикува, да се кара.
Всяка емоция има три компонента:
1) физиологични промени (например, ускоряване на сърдечната честота);
2) поведенческа реакция, като се наблюдава тенденция някой да иска да избяга или да остане в по- задълбочен контакт с някого;
3) субективен опит, като например някой да се чувства ядосан, щастлив или тъжен.
Повечето невролози правят разлика между “емоция” и “чувство.” Те използват думата “емоция”, за да опишат автоматично програмирани отговор на мозъка на определени стимули, и “чувство”, за да опишат съзнателните си впечатления от дадено нещо.
Чарлз Дарвин смята, че емоциите са в полза за еволюцията на човечеството, защото емоциите ще подобрят шансовете ни за оцеляване.
Повечето учени смятат, че основните емоции са вродени, а не поуки. Например, хората, които са родени слепи и никога не са виждали лицата все още показване типичните мимиките на основни емоции.
През 1980 г. проучване от Робърт Плутчик посочва осем първични вродени емоции: радост, приемане, страх, изненада, тъга, отвращение, гняв и очакване. Той предполага, че сложните емоции като вина и любов са породени от комбинация от първичните емоции.
Проучванията показват, че ако хората се адаптират своята изражението на лицето, за да отрази една емоция, те действително започнат да се чувстват, че емоция.
Изследванията показват, че отрицателните емоции (като депресия и тревожност) показват по-висока активност в дясната предна кора и в по-дълбоките структури на мозъка, докато положителни емоции – в лявата предна кора.
Цветовете могат да предизвикат различни емоционални реакции. Повечето хора смятат, че червените и оранжеви цветове провокират агресия и страст, докато розовото и лилавото – спокойствие. Проучванията показват, че децата, които играят в оранжева стая са по-щастливи и приятелски настроени, творчески натури и по-малко раздразнителни.