Добре познат ви е изразът: „Прекалено заетият човек няма време за депресия.“
Но състоянието на депресия чудесно може да се скрие. И дори и да се опитвате да избягате от него, опасността до да провокира необратими изменения в организма, е голяма.
Разбира се, ако сме заети с нещо, това ни дава усещане за много енергия. Лекарите съветват, ако сме тъжни, да се заемем да вършим нещо и тогава силите ни сами ще се появят. Има хора, които предпочитат да „излежават“ депресията си – не излизат от вкъщи. Но всички тези „стратегии“ само удължават очакването й. Това обаче означава през цялото време да сте в депресия, да я изживявате наполовина. Което означава, че живеете наполовина. Веднага щом се отпуснете за малко, депресията се появява.
Как тогава да разпознаете, че тя е тук, че не ви е напуснала? Какви са усещанията и чувствата, зад които се крие?
АГРЕСИЯ
Депресията е стопирана агресия. Все нещо не ви удовлетворява. И, за да не „убиете“ някого, предпочитате да насочите агресията към себе си.
Джанет: С Майкъл цял живот страдахме от депресия
ВИНА
Неудовлетвореност от живота, претенция към самия себе си – това създава тягостно състояние, в което се настанява чувството за вина. Чувствате се виновни дори за това, за което изобщо не сте съпричастни: „Без вина виновен.“
ТЪГА
Това е тъга по загубеното. Неизяснени загуби и преувеличен „траур“. Изведнъж, разпознавайки себе си в това, човек започва да плаче. За близките, които е загубил, но така и не е намерил време да оплаче. За къщата, в която е живял като дете. За нещо в самия него, което си е отишло безвъзвратно.
ПЛАЧ ОТ НИЩОТО
„Депрсията е безкраен вътрешен плач.“ Срамът пречи този плач да бъде споделен. Тогава се обръщате към Съдбата с въпроса „Защо аз?“. Безполезно е. Просто трябва да споделите този плач с някого. Именно споделянето прави емоциите лекуващи, а не унищожителни.
„Част от мен умря, но аз съм жив.“ Тези думи са изход от постоянното потисничество на депресията.
Диетата, с която ще победим сезонната депресия
ТРЕВОГА ПРЕД ЖИВОТА
Докато сте в „люлката“ на забраните, сте доста по-спокойни. Но, веднъж събудили сте се от „съня на депресията“ и поели отговорност за поведението си, можете да изпитате тревога. Важно е обаче да не спирате тези крачки към истинския живот. Вярно е, че с всяка крачка агресията и чувството за вина ще растат. Но затова е важно да потърсите подкрепа в желанието си да „плачете за себе си“. Така ще се придвижвате напред към удовлетворяването на истинските си желания.