“Не се притеснявам да споделям живота си”, казва Антоанет Пепе

Пътят на Антоанет Пепе като блогър започва през 2013-а, минава през Дания и обратно и в началото тя доста време инвестира средства в хобито си.

Ети, която ще бъде един от лекторите на нашата конференция Bring The Bloggers, е работила като продавачка, за да може да печели пари за развиването на блога си. Родителите й не вярвали, че от това ще излезе “истинска работа”, но днес я подкрепят.

Дори когато решава да заснеме раждането на второто си дете и да го качи във видео канала си в Youtube. Повече за работата й като блогър и влогър и за това защо не се притеснява да отвори широко вратите към своя личен свят, четете в нашето интервю.

Спомняш ли си за какво беше първият пост в блога ти?

За това колко е важно да преследваш мечтите си и да бъдеш смел. Разказах защо съм решила да напусна една супер переспективна работа за едно 22 годишно момиче и да стартирам блог.

Изпитваше ли притеснение от това да започнеш да споделяш живота си?

Не. Вярвам, че като споделям живота си, хората се учат от моите грешки и вдъхновяват от всичко останало, което харесват в мен и нещата, които правя и показвам.

От някой световен блогър ли ти дойде идеята ти също да опиташ?

Не. Стартирах, когато блоговете бяха нещо много ново. Не следях конкретен блогър, но видях потенциал и реших да пробвам. Исках да мога да достигна до много хора и да си говорим за живота, да се подкрепяме и да си споделяме. За това и блогът се казваше “Letters to Antoinette”.

Наскоро качи в Youtube видео от раждането на дъщеричката ти и като че ли повечето отзиви бяха положителни. Все пак имаше ли реакции, които те засегнаха?

Преди да качим видеото с Филип обсъдихме потенциалните отзиви и коментари. Бях подготвена за негативните реакции, защото в България не сме готови за толкова “сурови” кадри, които в моята представа (и тази на семейството ми) са най-естественото нещо – да роди една жена. Дори сложих цензура, въпреки, че не се вижаше нищо освен кракът ми. За мен беше важно да покажа, че при една нормална бременност, няма нищо страшно в това да родиш естествено и без упойка. Момичета ми пишат, че видеото ги е мотивирало да родят ествествно, а по-малките, че са оценили майките си по един съвсем различен начин. За мен няма по-голям успех от това!

Видеата ти са с впечатляващо качество. Сама ли ги монтираш?

Всичко правя сама, освен снимките, на които съм аз. Тогава в повечето случаи ме снима Филип. Аз оправям настройки, той щрака.

Кой е човекът, който те подкрепя най-много в работата ти?
Филип, Филип, Филип.:)

Трудно ли ти беше да убедиш родителите ти, че блогър е “истинска професия”?

Много. Спомням си, когато започнах (2013) те нямаха никаква идея какво е това нещо блогърството и не вярваха, че има потенциал. Но ме подкрепиха. Днес са ми най-големите фенове заедно с Филип. Мама чете всички коментари, които получвам, а Филип иска да му ги превеждам!

Започнала си да публикуваш в блога си, докато още живееше в Дания. По какво се различаваше там аудиторията от българската? Какво харесват момичетата там и какво – тук?

Започнах да блогвам около година преди да замина за Дания. В България бяхме буквално няколко блогъри, но тогава създавах съдържание само на английски език и се развивах в чужбина. Разликата е, че в Дания всеки е блогър и това да го превърнеш в професия си е най-естественото продължение на нещата. Тук да изкарваш пари от хобито си е тема табу и много се надявам в най-скоро време хората да разберат, че да създадеш и развиеш един блог или канал в УТ отнема време и много ресурси – време, пари и идеи. В началото блогът ми беше едно много скъпо хоби и докато го развия работих в магазин за козметика в Дания, за да мога да продължавам да показвам интересни и нови неща. Години по-късно това е работата ми и се гордея, че не се отказах да преследвам мечтите си и виждах работата ми като продавачка като една стъпка към това да осъществя мечтите си. . Не веднъж приятелките ми са се чудили защо работя като продавачка, при положение, че имам висше образование. Ами защото ми даваше свободата да творя през останалото време и да имам някакви пари, за да се издържам. А какво харесват момичетата в Дания? Минимализма и… нестандартната мода. Като не са много много по “бързата мода”. Сред блогърите в Дания май има най-много модни такива.

Кои хора следиш самата ти в Youtube?

Нямам много време да гледам УТ. По-скоро, когато ми се гледа нещо конкретно си търся видео по ключовите думи. Но определено гледам хора, които са малко по-различни от мен.

Понякога иска ли ти се да беше анонимна? Кога за последен път изпита такова желание?

Все още не съм изпитвала такова желание. Някак хората, които ме следват са ми като едно огромно семейство. И когато ги срещам на живо чувството е… много любов!

Още от лекторите на #BringTheBloggers:

Приказка за Евгения Джаферович и лайковете

Снимките на Полина Билоконна се случват без план

Hero Slider