Новият норвежки документален филм “SweatShop: Dead Cheap Fashion” ще ви накара да погледнете по нов начин на модата и шопинга.
Лентата разкрива по покъртителен начин какво представлява животът на евтината работна ръка в една текстилна фабрика в Камбоджа. При това го прави през очите на трима от най-горещите модни блогъри в Норвегия.
В рамките на едномесечния експеримент, Аникен, Фрида и Лудвиг живеят в Камбоджа. Те раполагат с точно толкова средства, колкото работниците във фабриката – по 6 долара на ден за храна. В реалния си живот в Норвегия, те харчат по над 600 долара месечно само за дрехи. Аникен, Фрида и Лудвиг изкарват огромни суми от това да обличат последните колекции на модните марки и да ги показват в блоговете си, а половината им живот минава по бляскави партита и на червения килим.
Материалните ограничения обаче не са най-големият шок за тримата участници. След като опознават местните работници и научават как живеят и какви са съдбите им, блогърите признават, че си тръгват след края на снимките с разбити сърца.
В един от най-потресаващите кадри от филма, Аникен разговаря с 19-годишно момиче, чиято майка е починала от глад още докато я е кърмила. “Бяхме много бедни и нямахме дори достатъчно ориз. Тя почина преди да се науча да ходя”, разказва момичето, докато Аникен не успява да сдържи сълзите си.
Във фабриката, работниците получават по 4 долара на ден, или 130 долара на месец. Парите в най-добрия случай стигат за физическото им оцеляване и това на децата им, като никой не може дори да помисли за играчки, развлечения или нови дрехи. Работниците настояват пред работодателите си за увеличение на заплащането до 160 долара. Те обаче упорито поддържат минимални надници, за да могат произведените дрехи да носят по-голяма печалба. Фабриката се използва от някои от най-големите световни марки за “бързо оборотна” мода.
Документалният филм, разбира се, не е е първият, който разпалва дебата за нечовешките условия, в които се шият любимите на европейците дрехи.
Впечатляваща е обаче идеята да постави в тези условия именно богатите и разглезени от съдбата европейци, които са най-големите потребители на същата тази мода. Концепцията разобличава повърхностното състрадание на хората в развитите страни към тези от Третия свят и склонността ни да се натъжим за няколко минути, докато гледаме подобен репортаж по телевизията, а след това да забравяме видяното и да продължим да живеем по обичайния си начин.
“Отвратена съм от това, че модните компании си осигуряват високи печалби по такъв начин. Не знаех, че това съществува”, казва Фрида.
“Тези хора не искат много. Малко по-висока надница, няколко вентилатора на тавана във фабриката. Ние просто трябва да натиснем правилните копчета. И да продължим да ги натискаме.” – казва Аникен. След като вземат участие в експеримента, и двете започват да работят като активисти за правата на работниците в текстилните фабрики в страните от Третия свят.
Можете да гледате всички епизоди със субтитри на английски тук
Най-важните истини за живота
Какво научихме за живота от хората в Хавай
Как гледането на телевизия ви зомбира
Променете живота си завинаги с мъдростите на Далай Лама