“Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира”.
На 2 февруари 1922 година се ражда неповторимата Стоянка Мутафова. За съжаление, тя не успя да доживее до днешния си стотен рожден ден, след като на 6 декември 2019 г. си отиде на 97 години.
Въпреки това днес отдаваме почит на таланта й и чувството за хумор, с което посрещаше и хубавите моменти, и трудностите. Избрахме да го направим с някои от най-любимите ни нейни цитати, перфектно уловили духовития й характер:
“Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.”
“Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.”
“Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.”
“Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.”
“Да запазиш детското в себе си е да запазиш вкуса си към живота…”
“С мен не е лесно да се живее. Но пък не е скучно.”
“Шантавичка съм си малко, но в хубавия смисъл.”
“Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!”
“Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!”
“Мечтая никога да не стана “нормална“.
“Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна.”
“Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира”.