От емблематичната й прическа, допълнена с черните очила, до борбения й дух – надникваме във всички фактори, които правят Ана Уинтур едно от най-разпознаваемите лица в модата.
Известната редакторка на модната библия е родена в Лондон през 1949 година в семейство, в което добрата журналистика очевидно се предава в кръвта им. Тя е дъщеря на професора по право и главен редактор във вестник “Evening Standard“, Чарлз Уинтур, който според много експерти е най-известният и талантлив журналист във Великобритания за времето си.
Ана винаги е знаела, че иска да се развива в сферата на модата, но заради опита на баща си и наученото от него се насочва към модната журналистика вместо към дизайнерството.
Като много други гении тя бързо осъзнава, че образователната система не може да й даде това, което иска, и се отказва от обучението си още на 16-годишна възраст. Във връзка с това тя казва, че не е намерила смисъл да си губи времето в учене.
“Или разбираш от мода, или не“, с тези думи тя става известна като новия бунтар в модната индустрия.
Започва първата си работа в Harper’s & Queen, което всъщност е днешното модно списание “Harper’s Bazaar“, но след това се мести в изданието на списанието в САЩ. Там тя за първи и последен път бива уволнена, което в свои думи Ана нарича едно от най-мотивиращите неща, които са й се случвали.
След това тя работи още по-усилено и започва работа в няколко други издания, сред които Viva, Savvy и New York Magazine.
Най-сетне достига до мечтаната работа като главен редактор в британския Vogue през 1985 година. Тя прекарва две години на тази позиция, като строгият й характер и желанието й да постигне перфектното й печели името “Nuclear Wintour” – подобно на начина, по който назовават дългата и сурова зима след ядрената война.
Ана избира да се върне в САЩ, където за кратко става главен редактор в списанието House & Garden. Работата й там обаче е считана за най-големия й провал в професионален аспект.
Универсален боец: модната униформа на Ана Уинтур
Затова и много хора не приели позитивно наемането й като главен редактор в американското издание на Vogue след това. Тя дала още повече причини за скептицизма на хората, които не повярвали в нея, когато за първата корица на списанието, под нейно ръководство, тя избира да облече модел в дрехи, смесица от висша и достъпна мода. Ноемврийският брой става толкова емблематичен, че все още стилистите разказват как са си помислили, че изборът й е бил грешка от недоглеждане, но по-късно, когато корицата увеличила продажбите на изданието, те осъзнали стратегията на Уинтур.
Първата корица на Ана за американския Vogue. Моделът е сниман в яке на Christian Lacroix за 10 хиляди долара в комбинация с дънки от Guess за 50 долара.
Тя напълно променя изданието, като въвежда съвсем нов тип фотография за корицата в по-далечен план и кани неочаквани звезди да се появят на фотосите, сред които атлети, политици и хуманитаристи. Под нейното ръководство Бионсе се снима за корицата на списанието, с което тя става първата звезда без портфолио като модел, която краси корицата на изданието.
Ана избира да направи списанието по-достъпно до общия читател, като създава по-цветни и разнообразни броеве.
Без твоя екип ти си нищо, съветва Ана Уинтур
Скоро мнението на Ана става единственото важно мнение в модната индустрия. Тя е посетила над три хиляди модни ревюта от името на списанието, а за стилните тоалети, с които се появява на модните събития, тя има богат бюджет от 200 000 долара, осигурени от бюджета на Vogue.
Зад успеха й стоят немалко фактори. Още от малка тя показва твърдоглав характер, който не се примирява с нормалното и търси начин да се отличи от останалите. Като ученичка тя решава да промени дължината на полата на униформата, която училището й я задължава да носи, защото смятала, че моделът на полата бил твърде скучен.
Разбира се, това й навлякло неприятности, но тя не се примирила и продължавала да опитва да създава нещо уникално и различно с визията си. По това време тя решава да си направи прическата, с която я виждаме сега – къса права подстрижка с бретон. Тогава тя е едва на 14 години, но оттогава никога не е променяла емблематичната фризура.
По-късно добавя още един разпознаваем елемент към визията си – тъмните очила, които не сваля нито вечер, нито на затворени пространства. Ана дори не сваля очилата си по време на срещата си с кралица Елизабет Втора, като си търси извинения като главоболие и недоспиване.
Louis Vuitton: От една тийнейджърска мечта до световен успех