Заявявате, че работата ви е на първо място. Още ли е така и чувствате ли го като жертва към личния ви живот?
Не. Напротив. Аз така се самодоказвам. А без това няма да могат хората и близките ми да ме понасят. Нали това е мъжът. Той трябва да се докаже.
Ако аз не съм се реализирал, аз ще бъда лош пример за децата си. Аз искам те да се гордеят с мен.
И като ме видят, да кажат: “Ей това е моят татко. Виж какъв пичага е”. Защото децата като пораснат, веднага те разбират безпогрешно. И тогава е много страшно.
Критикуват ли ви близките и приятелите ви, че толкова много работите или проявяват разбиране?
За приятелите и семейството си винаги имам време. Всичко е въпрос на организация. Аз имам много приятели. Едни от най-големите ми приятели са още от детството. Те са ми страшно верни. 50 години вече сме заедно.
Занимавате се с толкова много неща – актьор, тв водещ, имате и рекламна агенция. Кое ви определя най-много?
Аз съм писател! Всичко останало е хоби. Най-малко съм артист. Аз това им и казах: Аз, който съм артист-любител ако съм толкова добър, не знам вие какво правите с професията.
Като виждам професионалистите, много ни е зле нивото.
След като аз изпъквам така… Аз не съм бил водещ никога. Ама много съм добър. Бях много притеснен. Но знаете ли колко усилия полагам всеки път и не можете да ме хванете неподготвен. Човек трябва да полага усилия. А другите – мързи ги, та се пукат.
Като много ви ядосат в работата, лош шеф ли сте?
Аз съм много взискателен. Имам приоритети и е много важно те да се подредят. И когато това стане, работата пее. И ако това не се спазва, аз избухвам лошо. Търпя много дълго време, но…
Аз знам, когато греша и знам да се извинявам.
Малката ви дъщеря е в първи клас. Искате ли някой ден тя да се реализира в чужбина?
Тук не може. Тук са само изродите. Няма смисъл. Голямата ми дъщеря живее в Токио. Ние също ще се изнесем. Ако мога веднага бих го направил, но нямам финансова възможност, а и детето е малко. Но в мига, в който имам възможност, това ще го направя.
Коя е страната, в която бихте отишли?
В Латинска Америка съм си харесал един остров – Провиденсия.
Имате две дъщери. Не си ли мечтаете като повечето български мъже за момче?
Както каза една моя позната “Родих момче. Изпълних си дълга”. Ама как може такава простотия. Не. Аз не искам да си изпълнявам дълга. Даже предложих на жена ми да си направим още едно, но тя вика: “А не. Ти от всяка жена по едно”. Ама
да сменям жената, нямам сили, не мога вече.
Изключително сладичко е да имаш момиченца. Моите са много готини. Не, че са мои. Особено голямата. Вече е на 23 г. и сме много близки приятели и си споделяме всичко.
Продължава на страница iii