Какво обичаш да четеш? И какви филми гледаш, когато си свободна?
Наталия: От филмите предпочитаните ми жанрове са драма или трилър. Предпочитам да чета, отколкото да гледам филми, защото ми се струва, че в последно време в масовото кино има някаква криза. Докато
в света на книгите винаги можеш да откриеш и да преоткриеш нещо ново.
А и в тях сам си създаваш филма.
Каква музика слушаш докато релаксираш?
Наталия: Джаз ФМ е едно от любимите ми радиа, особено ако става дума за релакс.
Вечният фаворит на живота ми е Стинг – той е непреходната ми страст.
Просто е невероятен. Едно от новите ми открития е Даяна Крол, която е пианистка и случайно открива, че може да пее и го прави божествено. Едновременно с това следя и модерната музика, която дъщеря ми слуша. Тя не само е рокаджийка по душа, но и е генетично обременена.
Влюбена ли си в момента?
Наталия: Не, не съм. Няма мъж около мен.
Как успявате да съхраните приятелството си и бившият ти мъж Денис?
Наталия: Няма нищо по-лесно от това. Ние сме нормални и зрели хора, които се обичат, въпреки че вече не живеят заедно. Ние имаме дете, а това е много силна и дълготрайна връзка между двама души.
Наистина ли е толкова лесно да съхраните тези чувства, колкото изглежда?
Наталия: И двамата гледаме много положително на живота. Няма нищо по-логично от това
да съхраним онези неща, които ни събират, вместо да акцентираме на нещата, които ни разделят.
Ние сме достатъчно време разделени, за да подхождаме спокойно към връзките, които всеки от нас има с времето. Ако не бяхме в такива отношения Денис не би станал и продуцент на “Предай нататък”, а аз не бих влязла в приключението да си късам нервите с някой, който ми е трудно да преживея.
Всичко е в миналото. Всичко е простено.
Има различни видове връзки, в които има много страст и изгарящи чувства като ревност. Има и хора, които не могат да простят подобна криза, през която минахме с Денис, но аз не съм от тези хора. Говоря за една нелепа случка, която аз приех болезнено, вследствие на което се разделихме и от там насетне имах период, в който го преживявах много тежко, след което преглътнах болката и си казах, че такива неща се случват на всички хора и приех малко по-мъдро нещата.
Освен това наблюдавах, че върху Вики рефлектира всяко мое настроение, всяка моя сълза се превръща в сълза в нейните очи и реших, че нямам право… Много е себично и много е егоистично да се сърдиш на партньора си за това, че е направил грешка. Никой не е застрахован.
Всеки може да сгреши. Има много хора, които самодоволно дават интервюта колко са щастливи, колко са си верни един на друг и едва ли не, че се чувстват застраховани от всякакъв вид предателства… Няма такова нещо! Няма човек, който да е застрахован от това. Аз самата съм минала оттам и съм разказвала колко верен и точен е Денис. И да, той е такъв. И беше такъв 11 години. Но на 11-та година се влюби в друга жена. Никой не е застрахован от това. Можеше да се случи на мен. И аз едва ли щях да се чувствам щастлива да взривим отношенията си затова, че съм се влюбила. Това са нещата от живота.