“Когато бях дете, винаги си казвах, че някой ден ще отмъстя за майка си. Когато станех достатъчно голям, когато станех достатъчно силен, когато вече не бях страхливец, щях да го убия”.
В първата си автобиография Уил Смит разкрива много лични детайли както от най-щастливите, така и най-мрачните моменти от живота му. Книгата дебютира на пазара на 9 ноември, но вече откъси от нея биват разпространявани и историята му е още по-сложна, отколкото някой би предположил, заради сложните взаимоотношения в семейството му.
“Баща ми беше много агресивен, но същевременно беше на всяка моя игра, постановка, рецитал. Беше алкохолик, но беше трезвен на всяка премиера на моите филми. Слушаше всеки запис. Посещаваше всяко студио. Същият перфекционизъм, който тероризираше семейството ми, слагаше и храната на масата всяка вечер”, пише той в книгата.
“Когато бях на девет години, видях как баща ми удря майка ми в страничната част на главата толкова силно, че тя припадна. Видях я да плюе кръв. Този момент, в тази спалня, вероятно промени живота ми повече от всеки друг преживян до сега миг”.
Разказва и за един друг дефиниращ живота му спомен: “Една вечер, докато внимателно го бутах от тоалетната до банята, ме обзе тъмнина. Пътят между двете стаи минава покрай горната част на стълбите. Когато бях дете, винаги си казвах, че някой ден ще отмъстя за майка си. Когато станех достатъчно голям, когато станех достатъчно силен, когато вече не бях страхливец, щях да го убия”.
Уил Смит: “Разводът е най-големият ми провал в живота”
“Спрях пред стълбите. Можех да го бутна и щеше лесно да ми се размине. Десетилетията болка, ярост и отвращение ме заляха, но след това ме напуснаха, разтърсих главата си и продължих”, разкрива още Уил.
Тази седмица той разкри и за друг тежък момент от живота си – този, в който е смятал да се самоубие.