Музиката е свързана с оцеляването на човешкия вид и затова центровете за “награда” в мозъка реагират силно на нея.
Знаем си, че музиката ни действа добре, но защо е така? Невробиолозите Ан Блад и Робърт Затор правят задълбочени изследвания на реакциите на мозъка, докато хората слушат музика в любимия си жанр.
Любимите ни парчета активират тези области в мозъка, които реагират и при стимули като вкусна храна, секс, спечелване на пари и взимане на наркотик. Хормонът на удоволствието – допамин, се покачва рязко и предизвиква еуфорични усещания.
Лесно е да се предположи, че сексът и храната са свързани с центровете ни за “награда” в мозъка, тъй като от тях зависи оцеляването на човешкия вид.
Но защо нещо абстрактно като музиката, което на пръв поглед няма общо с оцеляването, също ни въздейства така?
На този въпрос учените още не знаят отговора със сигурност.
Предполага се, че постоянното ни несъзнателно опитване да познаем как ще се развие мелодията и ритъма стимулира мозъка ни да работи, което определено има ползи за човешкия род. Играта на създаване на очаквания към развитието на музикалното парче и проверката дали сме познали, създава динамика, която провокира приятни емоции.
Музикалният специалист Дейвид Хюрън от Университета в Охайо пояснява, че в миналото за хората, живеещи сред природата е било от жизнено важно значение да познаят какво се случва или има вероятност да се случи според звуците, идващи от околната среда – дали някое опасно животно не е наблизо и т.н. Бързият, несъзнателен анализ на звуците вдига адреналина, а това ни кара да се чувстваме “по-живи”.
Интересното е, обаче, че във всяка култура очакванията за “нормален” и приятен за слушане ритъм варират. Няма универсални очаквания към развиването на мелодията. Весела мелодийка от Индонезия може да ни прозвучи тъжно.
Защо се получават такива междукултурни вариации и различия в предпочитанията на хората от различни поколения, все още няма ясно обяснение.
Материала изготви: Мария Димитрова