ЧУЖДЕНЕЦЪТ. Главен заподозрян: Аштън, 25.
Скандинавската
култура е значително по-различна от това, с което сме свикнали на
Балканите. Много по-либерална, концепцията, че мъжете и жените могат да
имат някакви роли в обществото, базирани на пол, не съществува за нея.
Това е и една от причините, поради които Аштън получава собствена
категория в това проучване.
Ако има една среща, на която бих сложила
етикет “Достойна за Холивуд”, не бих се двоумила. А и той със сигурност
надмина скромния си профил – висок, рус, зеленоок, швед, а на всичкото
отгоре – актьор. Сега, като се замисля, това трябваше да е сигнал.
Площадът
Лестър е, може би, най-лошата идея за място, където да срещнеш
непознат, поради приливите от туристи през по-голямата част от
денонощието. Въпреки това, бързото питие в близкия бар се превърна в
седем-часов маратон из всичко, което Лестър можеше да ни предложи.
Вечеря
набързо, последвана от новата комедия на Саймън Пег, “Краят на света”,
най-накрая стигаме до първоначалната уговорка – локалният бар. Той пие
бира, типично по английски, а аз водка със сок, типично по български.
Разговорът тече гладко и главната цел почти се е изплъзнала от ума ми,
когато познатата вибрация на телефона ми ме връща в суровата реалност: “Метрото затвори току-що. Къде си?”
Ах, тежкото проклятие на нощен
Лондон най-после успя да ме достигне. Докато ругая заветната линия на
метрото, информирам Аштън, че е време да се прибирам. Единствената
мисъл, която ме успокоява, е че апартаментът ми е на 20 минути пеша.
Предложението
му да ме изпрати автоматично хвърля скритите му карти на масата, но
нежеланието ми да ходя сама през тъмния Хайд Парк е по-силно, затова се
съгласявам. Но 20 минути по-късно не се поколебавам да го изгоня, когато
той най-учтиво се опитва да се самопокани в дома ми. Не съм особено
убедена, че той напълно разбира за какво служат онлайн срещите.
Краен резултат: Лондон 1 – Любовта 0 – Похотта – 1.
продължава на стр. iii