Ако можехте да върнете времето назад и да кажете нещо на себе си като дете, какво щеше да е то?
Какъв съвет щяхте да си дадете? За участието си в книгата “Какво зная сега: Писма до моето по-младо аз” легендарната писателка Мая Аднжелоу си задава същите въпроси. И ето какво написва тя:
“Скъпа Маргарит,
Гориш от желанието да бъдеш самостоятелна. Не искаш някога да ти казва в колко часа да се прибираш вечер или как някой ден да отглеждаш децата си. Когато напуснеш голямата, уютна къща на майка си, тя няма да се опита да те спре, защото те познава прекалено добре.
Но се вслушай в нещата, които ти казва.
Когато излезеш от дома си, не позволявай на някого да те превъзпитава. Ти вече си била възпитана.
Ти можеш да различаваш правилното от грешното.
Във всяка връзка ще ти се налага да показваш готовност за компромиси и да се адаптираш.
Но помни, винаги ще можеш да се върнеш вкъщи.
Ще се върнеш вкъщи, когато животът те постави на колене или когато паднеш пред погледа на целия свят. Но това ще е само за седмица-две. Майка ти ще се грижи за теб, ще те храни с любимите ти ястия от червен боб и ориз. Ще превърнеш в свой обичай прибирането вкъщи, за да може тя да те освободи от притесненията ти – един от най-хубавите подаръци, които би могла да ти даде, заедно с куража.
Имай кураж, но не бъди безразсъдно смела.
Ходи с високо вдигната глава,
Мая”