Общуването с мрачните тийнейджъри може да бъде кошмар за повечето родители, особено когато външни фактори правят комуникацията още по-трудна.
Справянето с цупенето на малкото дете със сигурност ви изглежда като разходка в парка в сравнение със страховитото настроение на подрастващите у дома.
Но помнете, в този период подрастващите се опитват да отвоюват независимостта си и едновременно да изпъкнат с индивидуалност, като се впишат в групата. Така че и на тях не им е лесно!
Но как да оставите на мира тийнейджърите, като едновременно да успявате да поддържате нещата под контрол? Има няколко стратегии, с които ще запазите пълноценна връзката помежду си.
1) Изгладете различията
По време на тийнейджърството, всеки подрастващ трябва да открие своята индивидуалност като експериментира с различни интереси и хобита. Понякога обаче, те се отличават много с тези на родителя на същата възраст.
В не малко случаи, родителите не могат да разберат новите интереси на своя син или дъщеря, започват да критикуват или просто да го игнорират, а това е много погрешно. Вместо това, те могат да изберат да преодолеят тази разлика и да се поинтересуват от новото хоби на детето си, дори да го помолят да ги научи на това ново занимание. И за вас ще бъде полезно, не мислите ли?
2) Не критикувайте
Недоразуменията и грешките са част от порастването. Понякога в безсилие пред младостта, родителите правят грешката да критикуват и осъждат поведението на детето си. С осъдителни думи като: “Ако действаш по този начин, никога няма да пораснеш” или “Как може да направиш нещо толкова глупаво”, вие пораждате обезсърчение. Това намалява стимула за промяна у тийнейджъра. Вместо това се опитайте да кажете, че не сте съгласни с постъпката му, защото не е правилна и му посочете причината за това.
3) Дайте му отговорности
Нека вашият тийнейджър знае, че е отговорен за действията си. Това не означава, че трябва да го накажете, когато нещо се обърка. Вместо това, вие трябва да намерите начин, чрез който да помогнете на детето да разбере и да различи правилното от грешното в дадена ситуация. Съсредоточете се върху настоящия проблем, помогнете му да разбере какви са последиците от неговото лошо поведение. Нека той сам да даде подходящи идеи за справяне със ситуацията, обсъдете ги и не налагайте своите.
4) Отнасяйте се с уважение към тях
Започнете да възприемате подрастващите у дома като равни. Изслушвайте ги и ги уважавайте. Когато започнете да си повишавате тон или той не мисли като вас, никога не излизайте от ситуацията със “Спри да спориш с мен!” Започнете да се държите с вашия тийнейджър като с възрастен и ако досега сте му крещяли, то спрете! Единственото нещо, което ще предизвикате с това, е и той да ви се разкрещи. Защото грубостта е заразна. Вместо това поговорете спокойно и с аргументи.
5) Приветствайте приятелите му
Всеки тийнейджър започва да иска да прекарва все по-малко време с родителите си. Неизменно те започват да се чувстват изолирани и в много случаи, започват да гледат като на конкуренция и с неприязън на приятелите на своя юноша. Приятелите са част от социалната идентичност на всеки подрастващ, ето защо те са толкова важни за тях. Вместо да ги прогонвате, то ги приветствайте у дома. И дръжте добра връзка с тяхната среда. По-добре е да си говорят в хола у дома, вместо да обикалят улиците.
6) Подкрепяйте го
Въпреки че често ще усещате омраза от страна на вашия тийнейджър, знаете, че тя е лъжовна и във всеки един момент той се нуждае от вашата подкрепа. Но бъдете до него, само когато той се нуждае от вас. Не настоявайте да го закриляте във всеки миг, защото само ще предизвикате гнева му. Вместо това нека той знае, че сте винаги готови за помощ. Опитайте и разберете от какво се нуждае той в даден момент. Бъдете многолицеви – ако се нуждае от наставник, бъдете такъв, ако се нуждае от приятел, подайте му ръка.
7) Бъдете пример
Възпитанието на един тийнейджър със сигурност е трудно, но то си има и своите привилегии. Ако може да достигне до него и да станете приятели в този сложен за него момент, то може да изградите връзка за цял живот. Бъдете едновременно наставник, но и модел за подражание. Бъдете човека, който вашия тийнейджър да поиска да бъде. Давайте личен пример. По този начин наистина ще може да дисциплинирате своето дете, вместо да му налагате някакъв определен модел на възпитание.