Как да спрем това мъчение на ума, при което една мисъл води към друга, а друга, към следваща? Как да избягаме от сценариите, създадени от този неконтролируем процес? Днес се захващаме с тази толкова нашумяла тема, за да помогнем на себе си, а и на вас. Нека заедно спрем прекаленото анализиране на ситуациите.
Свръханализирането се характеризира с повтарящи се мисли и образи на събития, които са се случили в миналото и са създали негативни емоции /напр. безпокойство, тъга/. Освен това обхваща и опасения или опити за прогнозиране на развитието на бъдещи ситуации.
Фотография: Pexels.com
Можем да го опишем като вътрешен диалог, в който една мисъл води към друга. Човек живее в това, което се случва в ума му, а не в това, което всъщност се случва в живота му.
„Какво ако…?“ е най-честият въпрос, който вълнува човека, който прекомерно анализира всяка ситуация около себе си.
Фотография: Pexels.com
Как да избегнем прекаленото анализиране на всичко?
– Интроспекция: Наблюдавайте се и се запитайте: „Когато започна да анализирам прекалено много, какво правя обикновено? Как работя? Увличам ли се в разговори, в които накрая се обвинявам? Това помага ли ми? Какво мога да направя, за да си помогна и да изляза от този порочен кръг?“
– Разсейване: Когато почувствате, че започвате да се завлядявате от мисли, които ви измъчват, можете да се разсеете, да промените честотата им. Точно както променяте честотата на радиото, за да слушате нещо друго.
Илюстрация: Freepik.com
В ежедневието трябва да променяте честотата, като правите нещо различно. Можете например да се разходите, да прочетете книга, която ви харесва, да гледате филм, да говорите с приятели, да се изкъпете или нещо друго, което ви доставя удоволствие и интерес.
– Регулиране на емоциите: Признанието за това как се чувстваме успокоява интензивността на емоцията, успокоява я. Дайте си малко време да останете насаме с чувствата си.
Фотография: Pexels.com
– Правило на „неправилното“: Имате пълното право да изберете това, което чувствате. Нормално е да грешите. Нашите решения са част от нашия път. Грешката е стъпалото, което ще ни отведе до целта ни, стига да се вслушваме в посланието, което ни носи. Свободни сме да решаваме сами кое е добро за нас, без да се самоуморяваме, дори ако решението не винаги се оказва най-доброто.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Burnout: Как да се справим с него?