Любим жанр на много от нас, хорър филмите може да причинят безпокойство в съня и общото ни психично състояние
Стрес факторите в живота на съвременния човек са толкова много, че често се оказва трудно да направим дисекция на безпокойството си. Кое ни тормози най-силно – забързаното ежедневие, мултитаскването, осъзнатостта, че всичко е непредсказуемо, вечният недостиг на време, правилното му разпределение? Или пък нещо на пръв поглед маловажно, като това да си пуснем някой страшен филм 2 часа преди да се отправим към спалнята…
Хорър филмите, трилърите, дори по-бруталните в драматургията си криминални заглавия, се оказват способни да повлияят негативно на психиката ни.
„Това, което се случва с повечето хора, гледащи подобни жанрове, е възбуда в дейността на симпатиковата нервна система и повишено производство на адреналин“, коментира ефекта им американският психолог Хейди Метърс, която оприличава гледането на хорър филми с качване на влакче на ужасите.
Един от най-често срещаните странични ефекти от гледането на страшни филми е нарушената функция на съня. Късно или затруднено заспиване, накъсан сън, кошмари са част от проявленията й.
Друг не по-малко срещан е т.нар. общо безпокойство и тревожност, които биха могли да отключат депресивни състояния особено у по-младите. Проучване на университета Медисън в Уисконсин заключва, че децата под 14 години, които редовно гледат хорър филми, са много по-склонни да развият ментални заболявания на по-късен етап от живота си. Учените обясняват това явление с научния факт, че натрупаният по време на гледане страх се съхранява в амигдалата – област от мозъка, отговорна за изявата на човешките емоции.
Психолозите като Хейди Метърс са също на мнение, че определени елементи, създаващи съспенс в хорър филмите (като стъпки в скърцащ под например) биха могли да провокират асоциативен страх, когато ги идентифицираме в реалния живот.
Разбира се, в някои случаи хорър филмите биха могли да имат и положителен ефект. За хората с фобия към клоуни, влечуги, инсекти и т.н. честото гледане на подобни сюжети би могло да облекчи ужаса от срещата с тези образи, помагайки на индивида да бъде по-често изложен, макар и чрез косвен контакт, на източника на страховете си.