Колкото хора, толкова мнения – възприемането на едно пътуване винаги е било въпрос на личен избор и индивидуално възприятие.
Ако погледнем назад във времето, възможностите бяха далеч по-малки, с повече неизвестни. Сякаш повечето хора възприемаха пътуването като нещо абстрактно – дестинациите от картичките и филмите бяха детска мечта, разказите от приятели зареждаха амбиция да преживееш същото, макар и с отразена светлина. Останалите просто пътуваха на стоп.
И така, до момента, в който всички станахме граждани на света – с кредитна карта, със собствен превоз, с поне един език и т.н. Но какво всъщност не виждаме, когато преминем границите на обикновената възможност за едно пътуване?
Какъв по дух сте? – пътешественик или курортист?
Разбира се, че няма неправилен отговор. Но затова пък няма по-градивно от това човек да си зададе въпрос – ей така, съвсем приятелски, “от мен за мен” и да намери отговора вътре в себе си. Защо ли? За да се възползваме правилно от всички възможности, които ни предлага животът, дори извън границите на нашата тема.
Почитателите на ол инклузив:
Обичаш реда, обичаш почивката – под което разбираме огромна доза слънчеви бани с минимум движение, поне една прочетена книга, хранителен режим и всичко това повече от седмица и най-вече – без изненади! – малка стая, малък басейн и всичко, което е различно от картинките по рекламните брошури.
Привържениците на импровизацията:
Липса на ред, липса на план, нови приятелства, нови хоризонти…
Думата “курортист” се превърна в любима на повечето шеги във виртуалното пространство и обратно – “с дух на пътешественик” започва не един блог. Но сега разграничаваме, не за да даваме определения и да налагаме стереотипи. А за да се саморазграничим, за да получим това, което всъщност искаме.
Нашият колоритен опит от разкази на очевидци (та дори и от личен опит) показва какво се случва, когато някой, предприел така наречената си ваканция попадне в така наречения воаяж – настъпва мърмореща катастрофа, която няма да се повтори никога.
Но сякаш си спестяваме, и то съвсем не неволно, какво му е на пътешественика, доста често по погрешка или поради лични обстоятелства, принуден да се “яви” на закуска и да лежи, отцепен и отлъчен, безкрайно объркан и самотен, в най-натоварения комплекс на най-рекламирания курорт.
Затова, мили приятели, когато гледаме света и неговите райски кътчета – нека да го гледаме през нашите очи – не през разказите и рекламите. Защото всеки усеща безвремието на снимката с палма и плаж, но малцина не се подвеждат зад живота, който кипи зад нея – нека да си признаем, безлюдните плажове могат да бъдат открити само случайно.
Затова, мили пътешественици – не правете компромис със себе си и със своите мечти.
Пътувайте заради самото пътуване и не хабете свободните си часове по места, избрани от други. Преди да тръгнете се запитайте : Какво търся по пътя, как искам да се чувствам и къде искам да бъда? А на въпроса с кого, никога не подценявайте опцията – сами!