Стигмата на това да бъдеш сам

Дали най-близките ви не ви дискриминират защото сте сингъл?

Вечната битка между обвързаните и необвързаните роди ново понятие: “singlism”. Според Харвърдските психолози, които са го измислили, това представлява стигматизиране на хората, които нямат половинки. Тези хора най-често са дискриминирани и то не толкова от обществото колкото от най-близките им приятели и членове на семейството.

Въпреки правилото, че женените хора не винаги са щастливи, а необвързаните задължително са сами и отчаяни, все още към сингълите се подхожда с известно предубеждение и негативизъм. Много често двойки проявяват нетактичност към свободните си приятели като се опитват да ги уредят с други необвързани, защото си мислят, че да си сам е някакво проклятие, а не съзнателно направен избор.

Друг пример за стигматизиране на свободните хора са пренебрежителните коментари на обвързаните: “Нищо не разбираш от живота, ти живееш сам/а” или “Когато си намериш някого, пак ще си говорим”. Присъствието на партньор в живота може да е прекрасно чувство, но не за всеки то е приоритет, а друг път натякването за липсата на половинка всъщност може да предизвика много неприятни емоции у необвързания.

Като по-невинна дискриминация се считат шегите за остаряване в самота или още по-зле: в компанията на десетки котки. Независимо, че повечето коментари и шеги са породени от чувство за загриженост и желание да се помогне, много често границата може да се пристъпи и така всъщност необвързаният да се почувства подтиснат или дори виновен от избора, който е направил.