От деца ни учат, че егоизмът е нещо лошо. И постепенно започваме да се страхуваме от това да бъдем наречени егоисти.
„Его“ от латински се превежда „Аз“ – това е частта от човешката личност, която е в контакт с външния свят чрез възприятията. Независимо дали сме мъже или жени, егото е тази част от личността, която ни помага да се отделим от обкръжаващата ни среда и да се осъзнаем като индивидуалност. То ни помага да разберем, че „това съм аз, а това вече не съм аз“. Индивидуалността ни се проявява именно в отношенията. В това е парадоксът – егото ни отделя и свързва със света едновременно.
Преди обаче да се отдадем на духовните учения, които призовават да се откажем от егото си, трябва да разберем от какво точно се отказваме. Егото е част от личността, а личността не е статична. Променяйки се и развивайки се, ние развиваме и егото си. Да се откажем от личността си не е най-добрата идея, нали?
Егоизмът се появява тогава, когато животът на човек е насочен към удовлетворяване на личните му потребности и желания. Толкова ли е лошо това?!
Всички се боим, че няма да ни приемат и обичат и правим жертви заради това. Но убедени ли сте, че някой е искал от вас да се жертвате? Молил ли ви е някой да го правите? За да отговорите, трябва да сте максимално честни със себе си. Жертваме живота си в името на семейството, децата, работата, считайки, че това е по-добре, отколкото да сме егоисти и да живеем със себе си. Но истината е, че само този, който познава себе си и своето его, познава желанията си и си позволява да желае и да даде нещо на хората.
Егоизмът е естествен и ако не прерастне в егоцентризъм, той ни помага. Чист вид егоизъм е препоръката в самолета да се сложи маската си първо майката, след което тя да я сложи на нейното дете. Нима това не означава, че не мисли тя за детето? Въпросът е, че в този момент избира първо себе си. Едва ли детето ще сложи маската на родителя си, ако той изгуби съзнание. Излиза, че егоизмът спасява живот.
Нека не бъркаме егоизма със суетата и гордостта. Егоизмът е просто един от етапите в развитието на личността ни. Защото всички знаем, че най-важното и най-трудното е да приемеш и да живееш със себе си.
Здрав егоизъм – може би това словосъчетание помага да приемем егоизма по принцип. Чрез здравия егоизъм наистина се развиваме. Без любов към себе си няма да се развиваме, няма да сме щастливи и реализирани. Да обичаш себе си е чист егоизъм.
Интелигентните мъже са по-склонни да сключат брак
Защо тогава се отнасяме толкова негативно към мъжкия егоизъм?
Защото много от нас са с убеждението, че мъжът е „длъжен“. А той не е длъжен, той просто може! Мъжете от малки слушат как не трябва да показват чувствата и емоциите си, не трябва да плачат, трябва да търпят. А здравият мъжки егоизъм е разбиране за това какво настина иска мъжът и кой е той!
За да бъдем честни, жените във всички времена избират именно тези мъже, които имат сила и харизма да водят. А силата се ражда от вътрешната истина на човек. От убеждението, че той иска и може. Не трябва да се бърка егоизма с женствеността.
До такъв мъж жената се учи да уважава изобщо мъжките качества. Лидерът винаги е силна личност, значи има и силно его. Тогава защо ни е да се борим с мъжкия егоизъм? Тогава всъщност ще се борите с личността на мъжа. Здравият женски и мъжки егоизъм е залог за здрави отношения, в които има уважение и зачитане на желанията на другия, както и личните му граници.
Егоизъм и егоцентризъм
Лошо е, когато егоизмът се превръща в егоцентризъм – тогава ставаме арогантни към света, вярвайки, че хората ни дължат нещо и че всичко се върти около нас. Никой не ни дължи нищо, а светът просто съществува.
Всъщност в егоцентризма често се крият недоизказани обиди. Какво да правите в този случай? Задайте си въпроса: „Искам ли да имам отношения с човек, който се чувства обиден и през цялото време компенсира обидата си за сметка на подценяване и манипулация на другите?“
Любопитни ли сте защо толкова много мъже изневеряват на бременните си жени?