Очаквате всички да одобряват действията ви
Когато си задаваме въпроса дали наистина имаме нужда някой да ни казва, че постъпваме правилно, отговорът обикновено е “не”. Но на практика повечето от нас желаят да бъдат по-добри първо в очите на другите, а след това пред себе си. Когато обаче някой не е е съгласен с нас, откровено отхвърля идеите вн и като цяло е недоволен, в 99% от случаите проблемът не е в самите нас, а в тяхната собствена неувереност, комплекси и нужди. Решението е едно и единствено – хората, които ви действат негативно, нямат място в живота ви.
Приемате нещата прекалено лично и драматично
Този проблем често е свързан с предишния. Когато някой ни критикува, не ни разбира или ни игнорира, сме склонни да търсим проблема в себе си, вместо да се замислим, че причината може изобщо да не е свързана с нас. Имаме ли причина да се чувстваме обидени? Понякога да, понякога не, но е важно да запомним, че светът чисто и просто не се върти около нас.
По-позитивни сте към останалите, отколкото към себе си
Животът е доста по-лесен, когато сами се разбираме и ценим. Един от големите проблеми на съвременните хора е факта, че съдят себе си прекалено строго, докато са склонни да правят компромиси за всички останали заобикалящи ги хора. А всъщност в това да мислим за себе си няма нищо егоистично, защото ако не се грижим за себе си, не можем да се грижим за никой друг.
Мислите, мислите и отново премисляте всичко
Често не можем да контролираме мислите за нещата, които ни притесняват, но още по-често тези мисли водят до други, още по-негативни и тежки. Това е порочен кръг, от който трудно се измъкваме, но ако страдате от него, трябва да запомните едно – отговорите на важните въпроси не идват при напрегнат ум, а при такъв, който е спокоен и отпочинал.
Мечтаете за това, което е можело или трябвало да се случи
Преди да започнем да живеем в настоящето, трябва да спрем да се вглъбяваме в миналото. Трудно е да спрем да премисляме ситуациите, в които сме направили грешка и вярваме, че е трябвало да постъпим по друг начин, но все пак не е невъзможно. Приемането, че вече просто е късно и не можем да променим нищо ни дава нужната затворена страница и отваря друга. А така се учим от грешките си, учим се да прощаваме на себе си и на останалите.