“Напрежението и безпокойството, ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции са отключващи фактори на хранителните разстройства,” казва психотерапевтът Детелина Стаменова пред списание EVA.
В интервюто си за изданието тя засяга една доста наболяла тема, на която у нас все още се гледа като табу. “Хранителните разстройства често се приемат като капризи, а анорексията е с най-голяма смъртност от всички психиатрични заболявания,” предупреждава тя и допълва, че корените на проблема често се крият в детството.
“В България децата са добри, ако си изяждат всичко, естествено е да се поощряват със сладко. Храната се свързва с любовта, защото е част от близостта на кърменето, от отношенията майка-дете. От съвсем малки свикваме, че ни успокоява. Твърде много хора не познават тялото си и не разпознават правилно сигналите му и затова се хранят не когато усещат глад, а когато е време за хранене, когато се чудят какво да правят, дори бъркат жаждата с глада.” Според Стаменова, гладът за храна е глад за обич и често пъти хората посягат към храната като награда за нещо, което ни липсва в реалния живот.
Повече за хранителните разстройства, как да ги познаем и кои са застрашените от тях групи, четете в цялото интервю на сайта на Eva.bg.