Великият колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес почина в Мексико на 87 години, съобщи агенция “Ройтерс”.
В Колумбия бе обявен тридневен траур. Сред най-известните произведения на Маркес остават “Сто години самота” (1967), “Есента на патриарха” (1975) и “Любов по време на холера” (1985).
С творчеството си Маркес има способността да докосва човешките душа и сърце по един много специален начин!
Ето защо от MissBloom решихме да съберем най-великите му мисли:
Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
Не си давай много-много зор… Най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Важното в живота не е това, което се случвa с теб, a какво ще си спомняш и как си го спомняш.
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.
Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.
Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам.