Днес почти няма дизайнер, който да не е експериментирал с концепцията за малката черна рокля и всяка жена притежава поне един такъв модел в колекцията си. Но как започна всичко?
Още от 18ти век черното е бил символ на артистичността и романтиката. Но заради траурния си вид то рядко е попадало в ежедневния гардероб на жените.
За първи път роклята получава вниманието, което тя заслужава, заради Коко Шанел. По нейно време хората странят възможно най-много от черното, защото се опитват да се отърсят от траура на войната.
Въпреки това Габриел е решена да промени мнението на всички и да покаже, че малката черна рокля трябва да е новият задължителен елемент в стила на жените. През 1926 година в американския Vogue публикуват снимка на къса, семпла, но красива рокля, дело на Коко, която по това време е вече известно име в света на модата. Списанието описва роклята като “задължителната униформа за всяка жена със стил“.
Моделът на Шанел е бил с дълъг ръкав и семпъл дизайн, характерен за дизайнерката. Този, който дава нежната и женствена кройка на роклята, е всъщност Кристиан Диор. В неговата колекция наречена “New Look” той напълно преобръща света на модата и се опълчва на мъжествените форми, които Шанел рекламира тогава. Той създава малката черна рокля с намерението да оформи женското тяло, така че да имитира пясъчния часовник.
А когато Одри Хепбърн се появява с емблематичната си визия с перли и нейната версия на модела във филма “Закуска в Тифани”, фурорът около малката черна рокля става толкова голям, че и до ден днешен моделът е обичан от дамите.