На 18 юли честваме 140 години от рождението на един от гениалните разказвачи в българската литература – Елин Пелин.
Истинското му име е Димитър Стоянов. За първи път той се подписва с псевдонима Елин Пелин през 1897 г. под стихотворението “Тихи тъги”. В младежките си години се увлича повече от поезията, докато в зрелостта си се насочва към разказа и повестта. Сочен е като един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература и създател на ярки и незабравими образи.
Елин Пелин умира през 1949 г. в София на 72-годишна възраст. Произведенията му и до днес продължават да са сред любимите четива не само на българския читател, но и на тези в чужбина. Творбите му са преведени на повече от 40 езика. Сред най-популярните са “Напаст Божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Гераците”, “Ян Бибиян” и много други.
И макар творчеството му надхвърля далеч няколко цитата, все пак подбрахме някои от най-запомнящите се и популярни сред тях:
“То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.” – “Спасова могила”
“Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.” – “Пророк”
“Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.” – “Пророк”
“Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.” – “Гераците”
“Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!” – “Напаст божия”
“Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?” – “Кал”
“Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.” – “На браздата”