Великият Габриел Гарсия Маркес сам нарича Пабло Неруда “най-великия жив поет на всички езици”.
Роден в Чили, Неруда започва да пише стихове на 10-годишна възраст, а на 20 години вече е световноизвестен. Получава Нобелова награда за литература през 1971 г.
Прочетете тук някои от неговите най-известни стихове за любовта.
Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.
Нека с щедрост забравим онези, които не ни обичат.
Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.
Обичам те без да зная как, или кога, или от къде. Обичам те простичко, без проблеми и без гордост; Обичам те по този начин, защото не познавам друг начин да те обичам, освен този, в който няма “аз” и няма ти. Толкова интимен, че когато сложиш ръка на гърдите си, това е моята ръка, а когато заспивам, очите ти се затварят.
Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
Чакам те като самотна къща, докато ме видиш отново и отново заживееш в мен. До тогава, прозорците ме болят.
Обичам те като растение, което никога не цъфти, но което носи в себе си светлината на скрити цветя.