Карл Лагерфелд почти никога не сваляше черните си дрехи и тъмните си очила. Но не само външният вид му придаваше загадъчност.
Дизайнерът, който почина тази сутрин на 85 години, твърдеше, че всичко, което казва, е шега. “Аз самият съм една шега. За мен карнавалът във Венеция е целогодишен”.
“Никога не си правя селфита. Но други го правят. Вече живеем в свят на селфитата. Много хора се опитват да си направят селфи с мен, но слава богу, моят асистент Себастиен е много груб с хората. Аз – не, аз съм много мил човек.”
“Хората, чието мнение ме интересува, са много малко. Няма смисъл да говоря за мода с мъжете. Не ми пука за тяхното мнение.”
“Смятам татуировките за нещо ужасно. Това е все едно да живееш в рокля на Pucci.”
“Кейт Мидълтън има хубав силует и смятам, че тя е точното момиче за това момче. Харесвам романтични красавици. Нейната сестра обаче се мъчи. Не ми харесва лицето на сестра й. По-добре да си показва само гърба.”
“Аз не съм човек на маркетинга. Не си задавам въпроси. Това, което ме води, е инстинктът.”
“Животът не е конкурс за красота и има грозни хора, които са чудесни. Но онова, което не понасям, са злобните грозни хора. А злобните ниски мъже са направо непоносими. Те никога няма да простят това, че са ниски. Те са зли и искат да те убият.”
“Има дебели жени, които си стоят пред телевизора вкъщи и се тъпчат със снаксове, докато тръбят, че слабите модели са грозни”.
“Анцузите са знак, че си победен. Загубил си контрола над живота си, затова си отишъл и си си купил анцуг.”
“Аз съм като модна нимфоманка, която никога не получава оргазъм.”
“Дизайнерската чанта прави живота ти по-приятен, кара те да мечтаеш, дава ти увереност и показва на съседите, че се справяш добре в живота”.
“Личността започва там, където свършват сравненията”.
“Не харесвам стандартната красота. Нещо, което не е странно, не може да бъде красиво”.
“Аз съм доста скучен и това ме прави по-добър в оцеляването от много хора. Ако никога не си пушил, не си пил, това не ти липсва, ако спиш по седем часа, повярвайте ми, животът е доста приятен”.
“Хората, които имат претенциите да вършат творческа работа, трябва да остават сами, за да си зареждат батериите. Не можеш да си в светлините на прожекторите по 24 часа в денонощието и да останеш креативен. За хора като мен самотата е победа.”
“Не правя нищо от чувство за дълг. Дори не знам какво представлява чувството за дълг. Мода, фотография, книги – не ми пука за нищо друго”.
“От теб зависи да направиш всеки един свой ден перфектен. Това е въпрос на воля и дисциплина”.