Тъмна вечер, светлините на града… Учудващо е какви експерименти могат да дойдат наум на журналиста, докато се наслаждава на поредната среднощна цигара в безсънието на Лондон.
Закъсняващ двуетажен автобус прелита зад завоя, а огромният постер залепен от едната му страна проблясва – “Ваш ред е за любов.”
Те са навсякъде, малките бяло-червени реклами, разпръснати из целия град, от уличните билборди до произволни влакове на метрото. Във всеки друг момент от денонощието, те биха се размили пред погледа ми – просто призрак от големия, лош град. Но този път, дали заради щедрата доза никотин или опияняващата мъгла на ранните часове, идеята се заражда в съзнанието ми.
Защо не? Все пак народната мъдрост гласи, че от опит глава не боли… Дали?
Лондон е един от най-големите бизнес градове в света и като такъв, успехите му в унищожаването на човешките връзки е ненадминат. Хиляди мъже и жени идват тук, за да покорят върхове в кариерите си, Те прелитат от проект на проект, от конференция на конференция, но след като подпишат поредния договор неизменно се прибират сами в малките си, често споделени апартаменти.
Може би това прави онлайн запознанствата толкова популярни – не се изисква много време, усилие или безкрайна игра. Локалната мрежа гласи: “единственото място за заетите хора.” Време е да подложим тази теория на съмнението. Новата ми самоличност е създадена – Касандра е готова да намери любовта на живота си.
Десетки запознанства, стотици напълно непознати, три типа мъже, един журналист под прикритие и известна доза песимизъм – нека шоуто започне сега.
МЕЧТАТЕЛЯТ. Главен заподозрян: Браян, 28.
Когато казах, че онлайн срещите са главния метод за заетите професионалисти да намерят връзката, която търсят, пропуснах един друг тип – ловецът на облаци.
Уговорката ми с Браян ме завежда в една от най-големите гари в Лондон – Ватерло. Когато той пристъпва към мен, не мога да прикрия учудването си, че той до голяма степен отговаря на профила си. Въпреки, че на снимките си изглежда по-висок, всичко останало е вярно – червенокос, синеок, шотландец.
Докато седим в тузарския бар, който той избира, и аз сканирам менюто за коктейл с възможно най-малко съдържание на алкохол, разговорът бързо подминава неудобната тишина и скоро на повърхността излизат доста общи интереси.
Той е уеб дизайнер, но е напуснал работа по-рано същия ден, за да преследва мечтата си да създаде свой собствен филм на ужасите. От една страна е впечатляващо, мъж, който не се страхува да поема рискове за амбициите си. От друга, червената лампичка в съзнанието ми се събужда – той е човек, който върви по течението, без сигурност и яснота, предлагащ единствено временната тръпка на непознатото. А и когато ме оставя да платя сметката, само потвърждава очакванията ми.
Естествено, нямаше липса на позитивни моменти в краткия час, който прекарахме заедно. Браян се отличи като истински джентълмен, когато отказа да ме остави сама във вечерния център на града с думите: “Един мъж никога не трябва да оставя жена сама на студените, тъмни лондонски улици.” Колко поетично, ако мога да добавя.
Краен резултат: Лондон 1 – Любовта 0.
продължава на стр. ii
