Психология30 ЮЛИ 2019

“Ти чу ли какво направи тя”, или защо хората клюкарят

Според проучванията всеки ден отделяме средно по 52 минути, за да говорим за другите

Колко от вас биха си признали, че днес са отделили от времето си, за да клюкарят за някого?

Ако си приличате със средностатистическия човек, вероятно сте прекарали почти цял час от деня си, за да обсъдите някой, който не участва в разговора. Всъщност това представлява клюкарстването в буквалния смисъл на думата. Най-често смятаме, че то е обвързвано с интриги и намесване в чужди лични деяния, но всъщност хората клюкарят, когато предмет на разговора им е някой, който не присъства в речевата ситуация.

Дали просто ще обсъдим колегата, който казал някаква шега или наистина ще използваме момента, за да опетним репутацията на някого, факт е, че в този момент говорим зад гърба на въпросния човек. Това очевидно, не винаги е с лоша цел и не винаги може да се счете като непристоен акт, особено, когато имаме предвид, че вероятно го правим напълно несъзнателно.

Всъщност имаме нужда да клюкарим по простата причина, че човекът е подвластен на групата, в която се намира. 

Заради миналото ни, когато сме се борили за оцеляването си и сме разчитали на групата да ни пази, подсъзнателно ние изпитваме нужда да знаем колкото може повече детайли за хората около нас. Без да подозираме, мозъкът ни анализира получената информация и така определя колко полезен може да ни бъде човека, превърнал се в предмет на разговора.

Тази теория е изследвана  по-подробно през 2014, от журнала “Psychological Science”, които откриват, че клюкарстването всъщност подобрява работата на хората в група и ги прави по-добър екип. Обратно на нашите очаквания, когато хората клюкарят всъщност те стават по-малко егоистични.

Ограбените спомени на Инстаграм туриста

До една степен смятаме, че щом сме получили информация за някого от самия него, както и от хората около него, и все пак не сме открили нищо твърде негативно за този човек, значи наистина можем да му се доверим.

Разбира се, в случая главно говорим за по-невинното клюкарстване. Злословенето има вече съвсем различен характер и е предизвикано, отново на базата на самосъхранението. Когато представим някого в по-лоша светлина, издигаме себе си в по-добра. Проблемът е, че това рядко работи така, както очакваме…

За децата, телефоните и оправданието “Ами, такова им е поколението”

Много шум убива любовта

Парадоксът, който наричаме “шопинг терапия”

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ПСИХОЛОГИЯ

Връзки & секс28 ЯНУАРИ 2020

Ако партньорът ви е песимист, а вие сте оптимист...

Наполовина успешна ли е връзката, или наполовина нещастна?

Връзки & секс22 ЯНУАРИ 2020

Как Instagram ни пречи да открием любовта

Instagram дисморфията може би е причината защо сме нещастни и самотни

Better me20 ЯНУАРИ 2020

Японският метод, който ще ви помогне да организирате парите си

Разработен пред век, но работи по-добре от всякога точно днес

Better me19 ЯНУАРИ 2020

Как да се превърнете в по-спокоен човек

Усвоете тези 10 навика