Отворено писмо до жената, която ме осинови

Години по-късно, едно пораснало момиче споделя своите емоции и спомени

Трудно ми е да си представя какво е да приемеш в дома си 8-годишно дете. Особено дете, което е наранено, пречупено и несигурно в това какво изобщо значи семейство.

Едно малко момиче, което вече е преминало през загуба, която би трябвало да е запазена за някой на много по-зряла възраст.

Осиновяването беше много повече от решение да имаш по-голямо семейство. То беше спасяване на един живот, който беше на ръба да се окаже изгубен.

Помня те от тогава – толкова хубава, колкото си и сега.
Силна, уверена, спокойна и последователна в действията си. Ти беше непрекъснато заета с мен. Толкова заета, колкото дори не си беше представяла до този момент. Изпитвах те почти всеки ден. Но ти беше взела решението да ми осигуриш един по-добър живот и полагаше всяко необходимо усилие да постигнеш целта си – с такава упоритост, с каквато малцина могат да се похвалят.

Помня първия път, когато приготви вечерята в мое присъствие. Стоеше там, в най-голямата кухня, която някога бях виждала, онази едва видима усмивка на лицето ти, която ме караше да се чувствам толкова сигурна. После седнахме на масата, на която вече бяха подредени салфетки и сребърни прибори и беше сервирана вода. Това, което си спомням от вечерята, са картофеното пюре и моята неспособност да сваля поглед от теб. Наблюдавах всичко в теб – как отпиваш вода от чашата си, как смесваш царевицата с картофеното пюре в чинията си. Още в онзи миг ти се превърна в мой идол и мое вдъхновение.

През годините аз те изправях пред предизвикателства едно след друго,
без да мога напълно да разбера обичта ти към мен. Бях повече от трудно дете, не проявявах никакво уважение. Но каквото и да направех, колкото и наранена или засрамена да беше, ти продължаваше да заставаш плътно зад мен, с отворени обятия, готова да ме приемеш обратно и да ме изслушаш.

Пораствайки, преследвайки щастието с онова чувство на свобода, което човек изпитва само когато е уверен, че винаги може да се върне у дома, често си мисля за теб и за това как би постъпила ти в дадена ситуация. Мечтая да мога да бъда толкова спокойна в моменти на напрежение, толкова щедра и обичаща каквато беше ти в деня, в който прие за свое дете онова свадливо и уплашено 8-годишно момиче.

Днес, самата аз вече съм майка на 8-годишна дъщеря.
И често се вглеждам в това непрекъснато променящо се, палаво и инатливо малко бисерче и се питам: дали бих могла да я приема в този момент, ако не бях нейната родна майка? Дали бих могла да обичам като свое детето, на което някой друг вече е дал старта му в живота? Бих ли могла да заспивам спокойно вечер, докато в дома им има едно чуждо създание, което не е произлязло от мен?

Заради теб си мисля, че отговорът е да. Заради теб знам, че е така.

С това писмо до теб, мамо, искам да ти кажа, че макар да изглежда, че винаги гледам нещата само от моята страна, сега вече мога да разбера и твоята гледна точка максимално ясно. Разбирам нещата, през които си преминала за да ме вземеш, за да ме отгледаш и да ме обичаш като свое дете. И колко невероятно е това, че си успяла.

Ти винаги ще бъдеш моят идол и моето вдъхновение!

Текстът е публикуван в сайта SheKnows.com

10 лоши навика, които всеки родител трябва да преодолее
Могат ли хората с нещастно детство да бъдат добри родители?
Топ съвети за млади майки

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА СЕМЕЙСТВО

Списък с необходими бебешки стоки за подготовка на дома за новороденото
Семейство30 ЯНУАРИ 2024

Списък с необходими бебешки стоки за подготовка на дома за новороденото

Какво трябва да знае всеки бъдещ родител за посрещането на новия член на семейството.

Отглеждате детето си сама? Запомнете тези 7 важни съвета
Семейство28 СЕПТЕМВРИ 2021

Отглеждате детето си сама? Запомнете тези 7 важни съвета

Най-важният урок - погрижете се първо за себе си, защото щастливата майка възпитава щастливи деца

Храните, които са забранени през лятото
Семейство30 АПРИЛ 2021

Семейните вечери помагат както за развитието на децата, така и за щастието на възрастните

Проучванията доказват, че хората, които се хранят с близките си често, живеят по-дълго