Депресия, обикновена киселост или пък нова жажда за проекти. Всеки се справя с търсенето на щастие с индивидуални метаморфози.
Факт е, че мобилизация е строго наложителна. Защото онзи, който е измислил щастието, го е изпуснал от каишката и сега не ти остава никакъв друг избор освен да го преследваш, за да го завържеш за себе си.
Почивните дни винаги са време за повече размишление. Повечето свободно време крие своите рискове и изисква своята цена. В свободните дни дори на небето да не виждаш нито едно облаче често известните от часовете по литература екзистенциални въпроси необезпокоявано валят.
В събота сутрин „Щастлив ли съм” е с уклончив отговор.
Възприето е, че образцовият щастливец по канон би трябвало да се гордее с щастливо детство, дълги години обучение, преследване на нормативи, безкрайна гонитба на мечти, сватба/и, деца и ако е още по-голям късметлия щастливо пенсионерство, наситено с екскурзии, нови гаджета и редовни посещения на сбирките на клуба. А ако ти се прави нещо различно?
Съвети за парите от богатите жени
Тогава всъщност започваш да си устремен до дупка да го хванеш това щастие и да му обясниш как стоят нещата. А след като обсъдите пререканията си, да го отведеш на бира пред Народния и/или на розе в ресторанта с чудната градина. Все пак е събота.
Защото само положителното мислене не е достатъчно, за да сграбчиш щастието. Примирението с действителността, което лесно преминава в апатия и безразличие, не са достатъчни за пълно щастие, понякога и за половинчато не достигат. Щастието си иска и свалка, и флирт, и борба, и компромиси и много спринтове, но и също толкова маратонни бягания. Никой още не го е виждал по спирките, а много го чакат. Може би не харесва градския транспорт.
Хората, които мрънкат, живеят по-дълго
През цялото това пътуване, в което преследваш щастието, няма нищо по-нормално от време на време да се питаш „защо”, „накъде” и „с кого“ върви това пусто щастие.
Естествено, ако тези питания зачестят (разбирай навестяват те по повече от 2 пъти в седмицата), редно е да потърсиш помощ, да намалиш работата, да успокоиш темпото или примерно да увеличиш часовете спорт за сметка на задълбочаващите се въпроси.
Най-забавно е, че понякога толкова си се забързал, че вместо да го хванеш, успял си дори да го изпревариш, а то ловко се е измъкнало.
Дали всяко време е време за щастие? Почивните дни често са определени като време за щастие. Само че Щастието предварително получава VIP покани за всички партита и невинаги успява дори поне да се отбие навсякъде. Тъкмо да си помислиш, че Щастието идва в петък в 5 часа и хоп 50 минути в задръстването се карате коя да е радиоточката. Тя иска на секъндхенд базар, той бърза за мача и щастието отива на парти по единично.
Да се преборим с постоянната тревожност
Да се отпускаш в преследването на щастие, право нямаш. Работният ден и проблемите винаги дебнат отнякъде. Цялата схема е измислена, много преди да си се запитал онези тежки въпроси и да си поел по пътя си в рамките й. И за да изживееш един щастлив ден, в обикновения случай, налага се да бачкаш целогодишно и в останалите по-малко щастливи, но подарените ти от живота дни.
Защото Щастието е като пеперуда. Първо някой го снася, подарява му здрава черупка. Но то е шавливо и иска навънка. Упорито пука стената и започва борбата. Храни се все по-бързо, расте все по-голямо. Депресията го полазва, но то дълго време на никого нищо не иска да показва. Започва да се развива наобратно. Затваря се в какавида, и все така никого за нищо не пита. Застоява се в пашкула, но душата му отново копнее да се изкачи до някоя кула. Един ден се съблича, разпуква и отлита. Рее се свободно и отново никого за нищо не пита. Преследваш ли го твърде мощно, отлита. Да, Щастието е като пеперуда, кратко живее и бързо отлита.
Елица Стойчева
