Лили разказва за това как е решила да стане веган, какво се случва зад кулисите на красивите (и апетитно изглеждащите) снимки и още.
Блогът Lilly of The Vegan е онова място, на което всеки веган у нас е попадал. Там можем да открием ценни съвети, независимо какъв режим на хранене следваме – от вкусни рецепти, през препоръки за веган козметика до практични идеи за по-устойчив начин на живот.
Освен че й предстои да пълни Casa di Lilly със спирализатори и какви ли още не попълнения, които да обогатят възможностите й в кухнята, Лили я очаква й нашето събитие – Bring The Bloggers Vol.3, на което тя ще бъде един от лекторите.
Макар и конференцията да ни предстои съвсем скоро – на 13 март, още сега можем да се запознаем лично с момичето зад рецептите и нейното 8-годишно пътешествие из света на веганството.
Едно прекрасно утро започва с…
… Излежаване в леглото, откраднати целувки и кафе с лешниково мляко.
Кой беше моментът, в който реши да станеш веган?
Бях със счупена ръка и гипс вкъщи, на три метра сняг навън. Съответно не можех да правя нищо, изгледах всички възможни филми и някак стигнах до документални за храната и планетата. До тогава не си давах сметка от къде идва храната ми, какъв е целият процес и какво се случва в тялото ми след това. Буквално се почувствах излъгана, че тази информация никога не би стигнала до мен, ако не се бях натъкнала на нея случайно.
Задълбочих се още повече, изрових медицински доклади, изследвания и си направих собствено проучване какво би трябвало да си набавям като хранителни вещества.
Всичко се случи супер бързо и цялото ми мислене се промени. Това беше един януари преди около 8 години. От тогава не мога да си помисля да се храня по друг начин.
Промяната в твоя начин на живот повлия ли на близките ти?
В началото всички го приеха като “новата ми диета”, защото цял живот съм се ограничавала по някакъв начин. Всъщност веганството промени отношението ми към храната и най-накрая спрях да се обвинявам, че ям и започнах да се наслаждавам на всяка хапка. Не мина дълго преди това да си проличи и в очите на другите и да започнат да си взимат по малко от моите съвети.
За щастие семейството ми ме подкрепя във всичко. И много се радвам, когато чуват и използват, това, което казвам. Овесените ядки с горски плодове са вече на почит и вкъщи. А майка ми обожава да експериментира с рецепти, за да ми готви.
Какво никога не свършва в хладилника ти?
Спанакът и ядковото мляко! Пробиотикът също. И него го държа там.
Коя рецепта те връща назад в детството ти?
Макарони със сирене и захар или юфка. Дете на въглехидратите съм.
А какво най обичаш да готвиш за вечер с приятелки у дома?
Оризови нудли със зеленчуци на тиган, хумус и гуакамоле. Винаги имам и буркан от моята туршия за всеки случай. Но с моите момичета повече брънчваме, така че се е случвало по-често да правя палачинки със сладолед и смутита.
Как вмъкваш нужната доза активност в деня си?
Изключвайки тичането от метрото до офиса, когато скандално много закъснявам, от скоро имам гигантски план за завръщане в залата. Без план и списъци не мога да функционирам, затова си пиша всичко в календара все едно е среща и трябва да отида.
Освен това си запазвам място за йога няколко дни преди практиката и нямам избор, освен да отида. Лятото с приятеля ми тичаме в парка, което е най-голямата мотивация. При него не минава “уморена съм/имам да работя”.
От ходене на йога всеки ден и супер форма, изведнъж минах на 7 практики месечно. Но сме хора, случва се. Въпросът е да не стане навик това да се случва.
Кои са трите продукта, които никога не напускат козметичната ти чантичка?
Хиалуронова киселина с витамин B5, балсам за устни с кокос и арганово масло за коса. Открих The Ordinary съвсем скоро и съм вманиачена по грижата им за кожата. Другият ми фаворит от години са Idun Minerals, които освен веган грижа, имат и най-добрите спирали на света!
Използвам само cruelty free и веган козметика, колкото се може без токсини. Опитвам се да подкрепям брандове, които мислят и за планетата, не само за печалбата си.
Колко от бюджета си отделяш за грижа за красота?
Използвам малко и точно определени продукти. Откакто спрях да се затрупвам с неща, които не използвам, определено и разходите намаляха. Няма как да избягам единствено от крупната сума, която косата ми поглъща веднъж на два-три месеца.
Какви са правилата, които спазваш, когато пазаруваш дрехи?
Винаги моят номер! Никога не си казвам “Дааа, ще отслабнеш и ще можеш да дишаш в тези дънки”. Шегата настрана, опитвам се да пазарувам с план какво точно ми трябва и с колко мои дрехи мога да го комбинирам. Напоследък следя за fair trade етикети и се интересувам от политиките на компаниите за рециклиране и производство. За щастие в световен план тенденцията е намаляване на свръхконсуматорството.
А какво правиш с дрехите, които вече не носиш?
Два пъти годишно правя чистки на гардероба си. Нови дрехи с етикети, първо предлагам на приятелки. За другите правя три купчини – ще нося, няма да нося, не става за носене. Самото подреждане ми помага да видя дрехите, които съм оставила. Всички други, които са в добро състояние дарявам при ТК Малееви, останалите за рециклиране в H&M.
Коя е твоята униформа за ежедневието?
Клишето – дънки и тениска с кецове. Но само да се затопли ставам жената-рокля, с кецове. Може би отговорът ми трябва да е кецове/маратонки.
Пластмасови бижута – да или не?
Веднага в ума ми изплува образа на голяма пластмасова гривна. По-скоро не, освен ако не е вдъхнат живот на рециклирана пластмаса… може би.
И в бижутата съм минималист. Залагам на естествени метали и камъни, но нося само две неща винаги – пръстен и гривна.
Споделяла си, че понякога имаш периоди на притеснение да качваш нови постове – нещо, което е проблем за много хора, които искат да опитат с блогърството, но се страхуват от реакцията на хората. Имаш ли съвет към тях и как самата ти се справяш с подобни трудности?
… притеснявам се дори отговаряйки на тези въпроси. Истината е, че хората никога няма да са съгласни с теб. Разликата е, че заявявайки мнението си и мислите пред непознати хора, където и да е в интернет, всеки има правото да ти каже собственото си такова.
Но когато си себе си и всичко, което правиш идва от безкористно място, няма за какво да се притесняваш. Имаме място, където да покажем и кажем това, което ни вълнува. Чувството да създаваш е прекрасно.
А мен винаги ме спира перфекционизмът ми. Винаги мисля, че рецептите ми не са чак толкова необикновени, снимките не са чак толкова хубави, все някой проект има нужда от още работа. Затова много неща не са видели бял свят. Най-скорошният ми пример е рецепта, която съм снимала ноември 2018 и ще публикувам идната седмица. Уча се да приемам работата си.
Ти си живяла в доста кътчета от света – какво “открадна” със себе си от културата на тези страни?
Да, имаше едни 4 години, през които не се задържах в една държава за повече от 6 месеца. Летях между България, Италия и Щатите. И в двете други страни имат фермерски пазари от много години и големи пазари за плодове и зеленчуци по принцип.
Ироничното е, че там се научих да пазарувам повече от малки търговци и да се интересувам от къде идва продукцията. Във Флоренция съм носила касетки с портокали от Сицилия, защото идваха веднъж месечно на пазара. Но там също се научих и да излизам навън във всеки подходящ момент, за да се насладя на слънцето и да забавя малко темпото. В този ред на мисли – пица, вино и приятели! Нямаше да преживея дните си там без тези три неща.
От Щатите се зародиха всичките ми алергии, което не е много хубаво нещо да си “откраднеш”. Но пък се научих да слушам тялото си точно там. Иронично, те започват всички трендове и точно популяризацията на йога, здравословният начин на живот и био храните там са вече нещо нормално.
Никой не ме гледаше налудничаво, че тичам сутрин в жегата или че съм веган. Приемствеността на различните е това, което всички трябва да си вземем с шепи. Изключвам политическите настроения, говорим за нормални хора.
Коя известна личност те вдъхновява най-много?
Шегувам се, че всичките ми приятелки са блогъри. За мен те са много вдъхновяващи, независимо колко са известни. Но от глобално известните, определено Ела Милс и Хоакин Финикс.
Ела има много интересна и вълнуваща история. Отношението й към живота е това, което най-много ме вдъхновява, въпреки трудностите, които е имала.
А Хоакин… да използваш гласа си, за да говориш от името на тези, които не могат, и то когато те гледа целият свят. Няма как да не е вдъхновяващо.
Какво беше първото нещо, което си купи за новия дом?
Кухнята! Технически все още е проект, но това е най-важното нещо в Casa di Lilly и целият дизайн се върти около нея. Накрая ще се окаже апартамент-кухня, но какво друго да очакваш от кулинарен блогър.
А кое е кътчето в него, където се чувстваш най-спокойна и щастлива?
Ще се повторя. Кухнята! Готвенето ме успокоява и мозъкът ми напълно изключва. А след последния ми експеримент подскачах 30 минути от щастие, защото резултатът надмина очакванията ми.
Можете да запазите мястото си за събитието, като изпратите имейл за регистрация на адрес events@atticaeva.bg.
В играта на Алис Симеонова, ти гониш!
На среща с Мона Гочев и Никола
от Ивана Колева
