Може би я познавате като дъщеря на големия оперен бас Никола Гюзелев или пък от сферата на киното и музиката, но описанието, което най-добре пасва на Адриана, е весела и усмихната личност с нюх към храната.
Като типичен приключенец по душа Ади е обиколила света, откраднала е от всяка култура, опитала е различни неща и накрая събира всичко в блога си In Food Veritas.
Въпреки че първоначално проектът й започнал на шега, днес тя радва стотици с вкусните си предложения за ястия.
Повече за хубавата храна и нещата от живота ще си говорим с нея на третото издание на блогърската конференция #Bring The Bloggers. Но докато дойде времето да се видим на по чаша питие, прочетете какво ни сподели Ади за ежедневието си и за историите, които я вдъхновяват.
Едно прекрасно утро започва с…
Бавно протягане, бавно ставане, музика, чаша хубаво кафе и малки тихи моменти, преди навлизане в ежедневната джунгла.
Какво никога не свършва в хладилника ти?
С малки изключения, например след пътуване, но никога не липсва и не свършва виното, киселото мляко и лимони.
Коя рецепта те връща назад в детството ти?
Бухти и мекици, пълнени чушки, букатини алл’ аматричана, суппли (оризови топки с домат, кайма и моцарела, тип аранчини).
А какво най обичаш да готвиш за вечер с приятели у дома? Има ли разлика, ако е изцяло дамска вечер?
Почти винаги, когато това се случва, а то не е толкова често колкото ми се иска, наблягам на италианска кухня, защото и всички мои приятели обичат. Много обичам да импровизирам и експериментирам. Иска ми се да мога да отделям повече време на готвенето вкъщи, но такъв е периодът от началото на 2019-та, че всичко е много динамично и бързо. Може би за дамска вечер, наблягам повече на мезета, разядки, салати, повече вино особено когато не сме се събирали отдавна. Такъв беше случаят наскоро, когато се събрахме у нас с моите приятелки след карантината. Много зависи и от настроението ми, повода, времето.
Как вмъкваш нужната доза активност в деня си?
От около два месеца започнах да се занимавам с тенис и честно казано не бих го заменила с нищо сега. Даже се чудя защо толкова съм се забавила, за да се захвана с него. Много ми харесва, прекрасна тренировка, зареждаща, освобождаваща, и съм в парка, птичките пеят. Чудно. Иначе, с изключение на някакви периоди, винаги съм спортувала нещо дали фитнес, дали кик бокс, тапаут, йога даже като по-малка и балет. Имам дисциплина, когато нещо ми харесва и ме зарежда, ако това спре да се случва, спира и дисциплината.
Ти си живяла в Италия. Как това промени усещането ти за света на кулинарията?
Вярвам, че по-скоро го е оформило и изградило още от утробата, защото съм на път още от когато съм била на 2 месеца. Израснала съм по света, на път, самолети, летища, хотели, ресторанти, сцени, снимачни площадки, възрастни и хора от всякакви култури, включително и кулинарни. Вярвам, че това е помогнало в отношение на това, че ям всичко и обичам да опитвам всичко, където и да отида.
Аз съм много любопитен и любознателен Стрелец, искам да опозная всичко и всички, за това може би съм и голям фен на Антъни Бурдейн, за когото правех трибют за втора година.
Обичаш и да пътуваш до различни кътчета от света – какво “открадна” със себе си от културата на тези страни?
Крада си винаги по нещо, от енергията, от вайба, от усмивките и от хората, то ми е в съзнанието. Откраднах си историите, приказките по улиците, храната. Всичко. Нося много истории и уроци от всяко място – Мароко, Грузия, Щатите, Италия и Франция, разбира се и много други.
Коя известна личност те вдъхновява най-много?
По-скоро ме вдъхновяват “обикновените” хора, с които си дружа и с които се заобикалям. Всеки един човек носи една безкрайна история, рани, победи, загуби, щастливи моменти, безкрайно трудни моменти, които го оформят. Ако умеем да слушаме и да видим отвъд фасадата, мисля, че бихме могли да се сближим като хора, на човешко ниво. Иначе може би в момента наистина Бурдейн ми е в топ класацията, защото много ме вдъхновява начинът, по който е обиколил света и как е успял да промени погледа на хората върху уличната храна, истинската храна и културите.
Представяла ли си си някога, че ще се занимаваш точно с блогърството?
Честно казано, не. Но колкото повече оформям идеите си и вървя към посока осъществяване, виждам и усещам, че е било неизбежно. Занимавала съм се много с неща, горе-долу от 18-годишна работя, но все нещо не резонираше с мен и не се чувствах на място след известно време. Това някакси дойде от само себе си. И вече съм част от цялата кулинарна и винена общност в България и се надявам да допринеса с позитивни и ефективни събития и промени, защото има още доста неща, които предстоят да се случват. Има много потенциал в България. Стига и хората да почнат да се подкрепят, а не да се нападат и да си правят мръсно.
Запазете мястото си за Bring The Bloggers Vol. 3 на адрес events@atticaeva.bg.
