За кого работят кампаниите в подкрепа на жените с plus-size тела – за самите жени или за производителите на дрехи?
Неизбежно е да си зададеш този въпрос, защото брандовете един след друг пускат специални колекции за жени с големи размери, а паралелно с това набират популярност и се раждат нови и нови модни марки, специално предназначени за най-едрите дамски фигури. Един от последните ярки примери е Риана, която използва манекени с коремчета и паласки за дрехите от марката си Fenty, а в рекламните кампании на марката си бельо снима и доста едри модели.
Нуждата от дрехи и бельо за жени с повече килограми е факт, обективната реалност е, че все повече хора, включително младежи и деца, имат излишни килограми. Но в тяхна полза ли е този факт да бъде представян като нещо “позитивно”?
Модните производители ще кажат “да”. Те се борят да изпълнят тази растяща ниша, въоръжени с позитивни послания. “Едрите жени са секси”, “Колкото повече плът, толкова повече за обичане”, “Big is beautiful” и подобни.
Има обаче разлика между “кауза” и рекламно послание.
Кауза наричаме осъзнатите усилия да помогнеш, да направиш нечий живот по-добър. Разбира се, че нито една жена, която се бори с килограмите си, не заслужава да бъде унижавана, пренебрегвана, не заслужава нейното самочувствие и личното й човешко достойнство да бъдат стъпквани от тесногръдие. Да осмиваш и обиждаш друг заради външния му вид е и винаги е било недостоен акт на дребно, комплексирано съзнание.
Но това е нещо, на което трябва да научим у дома децата си. Както, да се надяваме, навремето са ни научили нашите майки и бащи. Толерантността, емпатията, това да подхождаш към другия с добро се учи първо у дома. Ако в семейството тези ценности не виреят, няма как да ги научим от снимки на голата 90-килограмова Ашли Греъм. Затова и нейните снимки по миниатюрни бански няма как да бъдат кауза. Въобще да печелиш доста пари от това, че населението на Земята масово затлъстява, е една доста компрометирана “кауза”. Дали да не започнем просто да използваме думата “бизнес”?
Кауза може да бъде това да работиш в полза на културата на хранене така, че по-малко хора да трябва да се борят с нездравословно тегло. Кауза може да бъде това да окуражаваш хората от всякакви възрасти да спортуват.
Кауза може да бъде и това да се научаваме едни други, че присмехът и обидите са присъщо поведение само на най-низшите. Че думите, идващи от собствените ни комплекси, могат да рушат, да нараняват необратимо. Но да убеждаваш масовата аудитория колко “секси” е една жена с тегло около 100 килограма? да, тя е човешко същество, с точно толкова право бъде уважавана и щастлива, колкото и всяка една жена, тежаща наполовина. Да осмислим и приемем това е една достойна кауза. Сексуализирането на един или друг тип тяло обаче е груб рекламен финт. Особено когато става дума за тип тяло, предразположено към редица тежки здравословни рискове. За глобалната епидемия от затлъстяване можем да цитираме множество стряскащи факти, но ще припомним само, че годишно около 2.8 милиона души умират преждевременно заради усложнения, причинени точно от затлъстяването. На този фон, танцът на модния свят с позитивните внушения в рекламите е танц по тънък лед… с килограми над нормата.
Най-добре е да оставим дебелите, слабите, русите, чернокосите, ниските, високите и всички други жени и техните любими мъже да решават сами за себе си кое е “секси”. Метърът и кантарът и без това не са вездесъщото мерило за това да пожелаеш или не един човек, но това е друга, дълга тема. Но да си втълпяваме, че дебелите тела са новият стандарт за привлекателност? Точно толкова опасно е, колкото беше “хероиновият шик” от края на 90-те, тласнал хиляди млади момичета към анорексия. Изводът е простичък. Бъдете щастливи, бъдете добри и се грижете за здравето си с всички достъпни средства. С каквато и скорост да идват и да си отиват модите, нищо не може да бие този “стандарт за красота”.
Петя Бондокова
Пътят на Ана Виктория към здравето
