Виктория Бисерова казва за себе си, че по професия е ентусиаст, а по призвание – читател.
Тя е човекът, който управлява издателство “Ентусиаст” и книжен център “Гринуич” и днес с нея разговаряме за това защо българинът чете все повече, какво се търси у нас, защо хартиените книги винаги ще бъдат на мода и по-щастлив ли е четящият човек…
Как започна пътят ви към кариера в книгоиздаването?
Много естествено започна. Учих „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“ и още в края на първи курс започнах стаж в издателство. Само седмица по-късно бях убедена, че ще се занимавам с книги. Преди да създам „Ентусиаст“ седем години работих в различни издателства и научих много от колеги с дългогодишен опит.
Как се промениха работните предизвикателства пред Вас от създаването на „Ентусиаст” преди 6 години до днес?
Началото беше лесно – знаех, че ще има трудности, но не предполагах с колко предизвикателства ще се сблъскам и колко казуса ще се наложи да разреша през годините. Предстои последната година, която формира първите седем. Надявам се да сме добре възпитани и вярвам, че най-доброто предстои.
Как бихте обобщили промените на книжния пазар у нас за това време? Промениха ли се предпочитанията на читателите?
Стартирахме издателската дейност през 2010 г. Икономическата криза се беше отразила на всички сектори, но книжният пазар все още беше относително стабилен. Тиражите оттогава насам намаляха. Работим в силно конкурентна среда – от една страна се издават все повече заглавия годишно, а от друга – все повече читатели не се нуждаят от превод на заглавието, което ги вълнува. Книгата като медия от бавна се превърна в бърза медия.
В последните години у нас се купуват повече книги. Какво е обяснението ви?
Информацията, знанието и образованието се осъзнават като първостепенни в ерата, която живеем. Продажбата на учебници заема основен дял от книжния пазар. Допълнително обаче се търсят все повече учебни помагала и специализирани издания за продължаващо образование. Друга радваща тенденция, която се наблюдава, е че книгата се превръща в предпочитан подарък за всякакви поводи – Деня на детето, рожден ден, имен ден, Коледа.
Има ли такава тенденция и в световен мащаб?
Световната тенденция, която не подминава България, е много положителна. Читателите разчитат на авторитета на книгите. В последните години имаме пълен достъп до информация посредством ресурсите в Интернет, но трудно се ориентираме в морето на статии и отсяваме полезните данни. Книгата ни дава увереност, че можем да се доверим на съдържанието.
Светът днес е обсебен от технологиите и все повече хора четат на електронен носител. Как така печатните издания на книгите също печелят по-добри позиции?
Електронният носител не може да замени общуването с книжното издание. Дигиталните книги са предпочитани при пътуване и при ползване на специализирани издания с допълнителни справочни ресурси, но при четеното за удоволствие и за развлечение класическите издания на хартия винаги са предпочитани.
Какъв читател е българският читател? Влияе ли се от тенденциите? Какви жанрове предпочита?
Реално ние сме абсолютно в крак с тенденциите в Европа и по света. Глобалният свят, в който живеем, не подминава книгите. Четем едни и същи заглавия, използваме едни и същи корици и поръчваме или директно внасяме книги от чужбина – много често само езикът е различен. Понякога се наблюдават изненади – книга, която се е превърнала в международна сензация, не се радва на успех у нас, но това са по-скоро изключения. За наша радост се регистрира засилен интерес към българските автори – не само от читателите в България, но и от живеещите в чужбина. Огромно е търсенето на детски книги, на книги за самопомощ и самоусъвършенстване, трилъри и исторически романи. Като изключение от европейската тенденция мога да посоча комиксите, които у нас не се радват на много читатели.
Какъв според Вас е пътят към формирането на добра читателска култура?
Както и при възпитанието, формирането на читателя започва от семейството още от най-ранна детска възраст. Дори се препоръчва пренатално четене на детето, за да свикне с гласовете на родителите си. Примерът на родителите е от съществено значение за любовта на детето към книгите. Всички кампании за насърчаване на детското четене имат точно тази цел – да покажат на децата, че четенето не е скучно занимание, а възможност за попадане в други светове, за учене чрез игра. Книжните продукти, част от големи формати на развлекателната индустрия – филми, сериали, игри – са добро начало да се предизвика интереса на детето към книгите.
Кои са най-интересните нови заглавия в каталога на „Ентусиаст” тази година?
За нас книгите са кауза и поддържаме устойчива политика при определяне на редакционния план. В началото на годината издадохме втори комикс, създаден от български артисти. Историите на Илийчо и Август са дело на Пенко Гелев и Сотир Гелев. Детските книги винаги са били наш приоритет и тази година сме планирали и други изненади за най-малките читатели.
Продължаваме линията в класическата литература с поредицата Vintage – най-големите образци от световната и българската литература. Романът „Антихрист“ от Емилиян Станев е позабравена, но актуална творба. А разказите на Фицджералд от Ерата на джаза, макар и по-слабо познати на българския читател, са сред безспорните литературни шедьоври. Продължаваме работата си с български автори, които за наша радост предизвикват голям интерес в почитателите на книгите и освен талант, предлагат стойностни продукти за всеки вкус.
Книгата, която лично за вас е била най-голямото събитие в последните години?
От каталога на „Ентусиаст“ най-важен проект за мен „Приказка за вълшебната флейта“ – съвместно издание с фондация „Културни перспективи“. Проектът е подготвян като единство на текст, илюстрации и аудио съдържание и е първи по рода си оригинален български продукт, който събира над 200 артиста. Текстът на книгата е оригинален, написан от Юлия Спиридонова-Юлка, базиран на либретото, дело на Емануел Шиканедер, на операта „Вълшебната флейта” от Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото е преведено от немски от проф. Борис Паршкевов. Консултант и на текста, и на илюстрациите е Пенка Казанджиева. Към книгата е прикрепен диск, който съдържа аудиодраматизация на текста и екстракти от операта на български език.
А книгите, които бихте препрочитала отново и отново?
Много детски книги – често се връщам към тях особено в трудни моменти. Важна книга за мен е „Змийско кълбо“ от Франсоа Мориак – забележителна аутопсия на човешкото сърце. Това е дълбоко психологически и разтърсващ роман, който разкрива тъмната страна на човешката душа, завладяна от желанието за отмъщение. Разказ за преходността и неочакваните обрати на човешкия живот, за отчуждението и самотата, за обичта към най-близките, която се превръща в омраза.
Може ли една книга да ни накара да променим светогледа и живота си? Случвало ли се е с вас?
Всяка книга може да промени светогледа ни, независимо дали го осъзнаваме още в процеса на четене. Художествената литература неслучайно заема най-голям дял – именно чрез асоциирането ни с героите в романите, преживяваме емоции, и си даваме сметка за различни ситуации. Неслучайно децата първо четат измислени истории, а след това трупат знания от енциклопедии. На мнение съм, че четенето е най-добрата терапия, която човек може да получи и това не са непременно книгите за самопомощ, а съдбите на героите в голямата литература.
По-щастлив ли е четящият човек?
Щастлив е дотолкова, че никога не е самотен – винаги може да избере в кой свят да попадне. Но трупането на знания винаги води до осъзнаване колко малко знаем, колко недостатъчно ни е времето да прочетем всичко, което искаме в рамките на един живот, което неминуемо води до тъга.
А какво бихте казала на човек, който твърди, че не обича да чете?
Че не е попаднал на книгата, която да го запали – никога не е късно.
*Виктория Бисерова е завършила „Книгоиздаване” и „Продуцентство в електронните медии” във Факултета по журналистика и масова комуникация и е доктор по „Книгознание”. След дългогодишен опит като комуникационен консултант, съставител и редактор на книги, се посвещава на книгоиздателския бизнес. През 2010 г. стартира издателство „Ентусиаст”, а година по-късно – издателство „Апостроф“. От 2012 г. управлява най-голямата книжарница в страната – Книжен център „Гринуич” – два пъти носител на приза „Любима книжарница на България“ (2014, 2015). Подкрепя проекти за насърчаване на четенето.
Наскоро издателство „Ентусиаст” отбелязва своя шести рожден ден. Екипът на издателството ги определя като шест вълнуващи и емоционални години, пълни с много нови предизвикателства, творческо вдъхновение и любов към книгите.
