“Четящият човек живее хиляди животи преди да умре. Този, който не чете, живее само един.”
Този цитат от автора на поредицата “Песен за огън и лед” Джордж Р. Р. Мартин може би описва най-добре какво са книгите за хората, които обичат да четат.
Бягство. Приключение. Пътешествие. Любов. Всеки читател би ги определил по различен начин, но всички те ще ви кажат, че четенето е нещо повече от хоби – то е начин на живот. И нищо не може да развълнува един читател така, както чувството да разтвориш нова книга, да потънеш сред нейните страници и ако си късметлия, да откриеш там цитат, който да те докосне по онзи, по-специален начин. Цитат, който сякаш е писан точно за теб, точно за този момент от живота ти.
Цитатите, които ще видите по-долу, са точно такива. Някои от тях са от велики произведения на световноизвестни автори, за други вероятно никога не сте чували. Сигурни сме обаче, че ще успеят да ви докоснат. Както се случи и с нас…
“Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.” – Джон Стайнбек, “За мишките и хората”
“…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: “Аууууу!” – Джак Керуак, “По пътя”
“Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.” – Джордж Оруел, “1984”
“Тази вечер ти звучи правдоподобно, но почакай до утре. Почакай до здравия разум на утрото.” – Хърбърт Уелс, “Машината на времето”
“Много по-добре е да правиш добро по начин, за който никой не подозира.” – Лев Толстой, “Ана Каренина”
“Животът ми се струва твърде кратък, за да го пропилявам, като храня неприязън или търся чуждите грешки.” – Шарлот Бронте, “Джейн Еър”
“Забравяш това, което искаш да запомниш и помниш това, което искаш да забравиш.” – Кормак МакКарти, “Пътят”
“Спомените те сгряват отвътре. Но освен това те разкъсват.” – Харуки Мураками, “Кафка на плажа”
“Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.” – Джон Грийн, “Вината в нашите звезди”
“Голямо нещастие е да бъдеш сам, приятели. И трябва да разберете, че самотата бързо може да унищожи здравия разум.” – Жул Верн, “Мистериозният остров”
“Човек не може неопределено дълго да живее с две лица – едно за пред хората, а друго за себе си, без накрая да се обърка кое от тях е истинското.” – Натаниел Хоторн, “Алената буква”
“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.” – Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
“Не можем да изживеем нищо друго, освен този момент, не можем да живеем в друга секунда от времето и когато разберем това, ще се приближим максимално до вечния живот.” – Филис Доротея Джеймс, “Децата на хората”
“Никой не забравя истината. Хората просто стават по-добри в лъжите.” – Ричард Йейтс, “Пътят на промените”
“За човешкият ум нищо не е толкова болезнено, колкото голямата и неочаквана промяна.” – Мери Шели, “Франкенщайн”
“Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.” – Роалд Дал, “Вещиците”
“В крайна сметка има толкова много чупливи неща. Хората се чупят лесно, както и мечтите, и сърцата.” – Нийл Геймън, “Чупливи неща”
“Нито едно от тези неща няма значение. Любовта е най-силното нещо на този свят, да знаеш. Нищо не би могло да я докосне. Нищо не може да се сравнява с нея. Ако се обичаме, значи сме в безопасност от всичко. Любовта е най-голямото нещо, което съществува.” – Дейвид Гутерсън, “Snow Falling on Cedars”
“Единствените лъжи, за които наистина биваме наказвани, са тези, които казваме на себе си.” – В. С. Найпол, “In A Free State”
“Някои птици не са създадени за клетка. Перата им са твърде ярки, песните твърде чисти и диви. Или трябва да ги пуснеш, или, щом отвориш клетката да ги нахраниш, те ще изхвръкнат от нея под носа ти. И тази част от теб, която знае колко грешно е да ги затвориш, ще се зарадва първа, но частта, в която ти живееш, е прекалено пуста и мръсна, за да ги освободиш.” – Стивън Кинг, “Изкуплението Шоушенк”
“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.” – Джон Стайнбек, “На изток от Рая”
