Щастливци сме, че в българската литература има въздействащи, незабравими произведения. Струва си да им отделим от времето си, защото те правят сърцето по-богато.
Днес споделяме с вас една селекция цитати от български книги, която сме убедени, че ще ви вдъхнови да четете повече от българските автори.
“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.” – Николай Хайтов
“Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ – “Смешен плач”, Христо Ботев”
“Човек е осъден постоянно да тъгува за своето минало” – Любен Дилов
“В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила – докато е живо, докато се надява, докато вярва.” – “Самуил”, Димитър Талев
“Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагмент” – Атанас Далчев
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости” – Елин Пелин
“Ако си тъжен… – казваше баба – тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!” – Дора Габе
“Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събудиш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.” – “18% сиво”, Захари Карабашлиев
“Жените не са имали време да пишат историята на човечеството, те само я правели, грижейки се за неговото възпроизводство и уголемяване” – Любен Дилов-баща
“И беше щастлива, че се случи да разбере какво е това, любовта, както казват – нещо хладно и случайно под ниското небе с лъскава луна, и безшумно, и така красиво неподвижно и самотно. Беше хубаво. Но никога не се случи повече.“ -“Пътуване по посока на сянката“, Яна Букова
“Следвай своята съдба – и не пречи на другите да вършат същото. Не бягай от съдбата си, не търси чужди пътища, не ги отнемай от никого. Упътвай, ала не мъкни никого по пътя на неговата орис” – “Слънце недосегаемо”, Николай Теллалов
“Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“ – “Пътуване към себе си”, Блага Димитрова
“Никога не ги карай да те обичат, дете мое. Настоявай да те оставят. И знай, че този, който устои и остане, те обича истински.” – “Железният светилник”, Димитър Талев
“Пролетта е полудяла, бръмчат пчели, из въздуха се носят миризми без имена, сякаш светът току-що е създаден, без минало, без бъдеще, свят в цялата му невинност отпреди летоброенето.” – “Физика на тъгата”, Георги Господинов
Най-силните цитати в литературата
“Мама” – изповед на една майка към своята рожба
Нова българска книга за деца: “Шантавия до шия”