“Любовен саботаж” е заглавието на дванайсетата поред книга на български език на френската писателка Амели Нотомб.
Българските читатели вече познават добре историята на Амели. Френскоезичната писателка е белгийка, израснала в Япония. Дъщеря на посланик, Амели обикаля света – Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри, Лаос. Днес талантливата авторка се подвизава основно в Париж.
Амели Нотомб открива себе си чрез книгите. “Това, което наричате мои романи или мои герои, то ме създаде. Преди това не съществувах.”, казва самата Амели за книгите си.
В “Любовен саботаж” ексцентричната писателка, която завладя света с дръзките си романи, се разделя с Япония, за да се сблъска с дипломатическите битки в Китай. И с първите си любовни трепети, предизвикани от недостъпната Елена.
Прочетете откъс от “Любовен саботаж” тук:
“Възседнала моя кон, галопирах гордо сред вентилаторите.
Бях на седем години. Усещането за прекалено много въздух в мозъка ми беше несравнимо. Колкото по-бързо фучах, толкова повече кислород нахлуваше в него и го продухваше.
Конят ми стигна до площада на Големия вентилатор, наричан с тривиалното име Тянанмън. После сви надясно по булеварда на Обитаемата грозота.
Държах поводите с една ръка. Другата даваше израз на вътрешния ми безкрай, като галеше ту задницата на коня, ту небето над Пекин.
Елегантната ми стойка вземаше ума на минувачите, униформите, магаретата и вентилаторите.
Нямаше нужда да пришпорвам животното. Китай го бе създал по мой образ и подобие – палеха го големите скорости. Движеха го вътрешният му плам и възхищението на тълпите.
Още първия ден бях разбрала аксиомата – в Града на вентилаторите всичко, което не беше великолепно, беше уродливо.
С други думи, почти всичко беше уродливо. Откъдето следва: красотата на света, това бях аз….
Преди Пекин бях живяла в Япония, където човек можеше да намери най-добрите роби. В Китай не бяха нищо особено. В Япония, когато бях на четири години, имах робиня, която ми беше изцяло отдадена. Често се просваше в краката ми. Хубаво беше. Китайската робиня нямаше такива обноски. Сутрин започваше с грубо ресане на дългата ми коса. Крещях от болка и мислено й нанасях безброй камшични удари.
После тя сплиташе косата ми в една или две прекрасни плитки с древното артистично умение, което културната революция не беше успяла да накърни. Предпочитах да ми прави само една плитка, струваше ми се, че това повече подхожда на човек с моето положение.
Тази китайка се казваше Тре – име, което от първия миг ми се стори неприемливо. Осведомих я, че ще носи очарователното име на японската ми робиня. Тя ме погледна смаяно и продължи да се нарича Тре. През този ден разбрах, че в политиката на тази страна има нещо гнило.
Някои страни действат като наркотик. Такъв е случаят и с Китай. Той има учудващата способност да превръща всички, които го посещават, и даже тези, които само говорят за него, в хора с големи претенции.
От много претенции някои прописват, което обяснява огромния брой книги за Китай. По подобие на вдъхновилата ги страна, тези книги са или най-доброто (Лейс, Сегален, Клодел), или най-лошото, което може да се напише.
Аз не бях изключение от правилото.
Китай ме направи крайно претенциозна.”
Романът е на пазара от 1 юли. Издателство Colibri/ цена 12 лв.
5 златни правила на перфектната прическа
Алергични ли сте към слънцето?
Как да се справите с белещата се кожа
Разхлаждащи трикове за горещите дни
