Как изглежда нашата малка, красива страна, през очите на един пътешественик от другия край на света?
Брен е блогър от Нова Зеландия, който обикаля света и споделя своите впечатления, препоръки и съвети в блога си brenontheroad.com. Попада в България случайно, опитвайки се да се спаси от не толкова прекрасното преживяване в Турция, с намерението да остане само два-три дни. Така Брен открива Пловдив, един от градовете, който всеки пътешественик трябва да посети, според сайта Lonely Planet, а след това и София, любезните хора, страхотната атмосфера, невероятната кухня… И остава цели три седмици, а накрая пак не е готов да си тръгне. Защо и как България откратна сърцето му, четете по-надолу.
Нямах никакви очаквания за България. Никога не бях срещал българин или някой, който е пътувал до там, никога не бях чел или виждал нещо, относно мястото. Отивах на сляпо, а това беше хубава промяна за мен.
Имах обаче големи надежди. След забравимо приключение в Турция, имах нужда от място, което да ме накара да се усмихвам отново, и докато пътуването с автобус през границата попада в категория „искам да ударя някой в лицето“ (нещо като подарък за довиждане от Турция), все още имах надежди, че България ще е различна.
И тя беше.
Обичам България. Когато мисля за трите седмици, прекарани в страната, ми е много трудно да се сетя за някакво негативно преживяване. Единственото нещо, за което съжалявам, е че не останах повече.
Какво му е толкова хубавото на това място? Ще ви кажа.
Евтино е
Това е една от най-евтините дестинации, до които съм пътувал и след като държавата е изоставила плана си да въведе еврото като валута, най-вероятно ще си остане така. Средните заплати са около 600 долара на месец и цените са съобразени с доходите. Това означава 2 долара за такси, 4 долара за хапване в ресторант и 5 долара за билет за кино.
Хостелът в Пловдив беше прекрасен: имахме истински легла, а не такива на два етажа, супер бърз интернет и закуска всеки ден, състояща се от: колбаси, шунка, домати, краставици, маслини, сирене, плодове, хляб, конфитюр, мюсли, чай и кафе. (Повечето хостели често ви дават само хляб и конфитюр). За пет нощувки ми излезе около 45 евро. По баровете джин с тоник рядко надвишава 3 долара. Сим карта с интернет ми излезе около 5 долара. Намерих страхотни квартири чрез Airbnb, точно в центъра на града и в Пловдив, и в София, за около 20-30 долара на нощ. Ако търсите достъпно място за пътуване в Европа, по-добър вариант от България няма.
Интернетът е като светкавица
Според Bloomberg, България има 8мият най-бърз интернет в света. По-бърз от този в САЩ и определено по-бърз от този в Нова Зеландия. За някой, който работи онлайн, това определено беше повод да се усмихвам всяка сутрин. Ако пътувате и искате да се разнообразите с YouTube, ще се радвате да знаете, че няма да ви се иска да ударите телефона си, докато ви се заредят клиповете (дори в HD!).
Българите са страхотни
В първата ми вечер в Пловдив се срещнах с каучсърфър (пътешественик, който отсяда в домовете на хора, регистрирани в специална социална мрежа) и отидохме да похапнем традиционна храна, преди да се отправим към Fabric – малък бар в центъра на Пловдив. Част от нейните приятели бяха там и ни поканиха да седнем с тях, като прекарахме нощта в пиене на коктейли и в разговори. Всички говореха чудесен английски, посрещнаха ме ентусиазирано в страната си и бяха много приятелски настроени – мой тип хора.
Както се оказа, гостоприемството беше нещо, което продължи до края на посещението ми. Не беше трудно да си намеря приятели в Пловдив и както планувах да остана само няколко дн, се оказа, че останах за две седмици. Докато бях там всяка вечер ме канеха някъде: на вечеря, на джаз, на клуб, на парти – всеки правеше всичко възможно, за да се увери, че Пловдив ще ме остави с усмивка (така и стана). По време на последната ми вечер в града реших да го карам по-леко, затова се отправих към един от любимите ми барове за последно питие, само. Докато се прибирах обаче срещнах двама приятели, които отказаха да ми позволят да се прибера толкова рано. До последния си час в Пловдив бях в страхотна компания.
След Пловдив прекарах три кратки дни в София, столицата, но дори там беше същото. Приятелски настроени, страхотни хора, където и да отидех. Обичам България.
Това не е популярна дестинация
Като изключим Слънчев бряг и Варна, изглежда, че не много хора посещават България. Сигурно аз също нямаше, ако не се опитвах да избягам от Турция. Но както научих, точно тези места са най-интересни за проучване – малко тарикати, ниски цени и поглед към страната без лъскава фасада. Безплатните турове в София и Пловдив събират около 6-8 човека на ден (в по-големи градове съм срещал дори над 40) и дори обиколката на София с безплатна храна, където ядохме безплатно в някои от най-горещите точки на града, събра около 12. Чужденците, които срещате, обикновено са студенти по програма Еразмус или хора, които преминават. Ако търсите дестинация в Европа, където не гъмжи от туристи като Париж и Лондон, България е перфектен избор.
Безопасно е
Както навсякъде, и тук има „сенчести“ зони, но докато се разхождах сам сутрин рано и късно вечер, никога не съм усетил опасност. Да се прибираш пеша след полунощ в София и Пловдив беше по-безопасно от останалите големи градове, особено след като улиците са доста спокойни и добре осветени. Дори след 2 през нощта виждах момичета, които се прибират сами, което е сигурен знак, че улиците са безопасни.
Всеки говори английски!
Е, може би не точно всеки, и може би не точно перфектно, но повечето хора говорят достатъчно, за да се разберете и да завържете разговор. Освен това срещнах много българи, които говореха почти перфектен английски, което беше голяма изненада за мен, особено идвайки от Турция, където английският почти не съществува. Бях подготвен за голяма езикова бариера, затова беше приятна изненада да разбера, че почти всички, с които контактувах, ме разбираха. Без значение дали става дума за хостел, магазин, ресторант или кафене. Разбира се, трябва да направите усилие да научите малко български. Наздраве!
Продължава на стр. ii
