Случвало ли ви се е, когато сте изморени от тежкото ежедневие, напрегнати и изнервени, та дори и леко настинали, да ви се дояде нещо любимо и познато от детството, което да ви даде сили и положителен заряд и да върне настроението ви?
Тази храна се нарича Comfort food (Комфортна храна) – сложен механизъм от спомени, емоции и химически реакции в мозъка, храни, които отключват производството на хормоните серотонин и окситоцин и ни карат да се усмихнем и отново да сложим розовите очила.
Всеки човек свързва детството си с някои любими храни, които майка му или баба му е приготвяла у дома, ястия, които са сплотявали и събирали семейството около трапезата, карали са ни да се чувстваме сигурни и обичани. Когато ядем комфортна храна у нас се събужда чувство на носталгия и сантимент по нещо отминало, което никога няма да се върне. Никога отново няма да опитам невероятната домашна точена баница със сирене на баба и вкусната домашна лютеница, която приготвяхме.
Може би в годините вкусовите ни рецептори са се променили, или полуготовите храни прекалено много са навлезли в бита ни, защото едва ли сега циганската баница ще ми се види толкова вкусна и апетитна, както когато бях безгрижно дете, играещо пред блока.
Комфортната храна е всичко друго, но не и гурме, нито здравословна. Тя е калорична, високо енергийна, проста като състав, даваща топлина и сили, като например пилешката супа, когато сме болни. И ако за българина комфортната храна са любимите кюфтета на мама, пълнените чушки, пилето с картофи, мусаката, домашният течен шоколад, крем карамел, свинските пържолки на скара, кексът на баба, капамата, бобът, топлата и пикантна шкембе чорба, тараторът, то за други народи, като американците например, тя е силно застъпена от т.нар. junk food, нездравословна храна като хамбургери, пици, сандвичи, вериги за бързо хранене и много шоколад. Важно е човек да не се лишава от тези храни, когато усети нужда от тях, но всичко да бъде с мярка, защото негативните последствия от тях са доста.
Всяка националност има своите комфортни, традиционни храни – като например англичаните своя Овчарски пай, Йоркширските пудинги, италианците – любимата лазаня и изобщо всякаква паста, руснаците своите пелмени и десерти с извара, а изтънчените французи Coq au vin и Cordon bleu.
Питате ли се кои са моите комфортни храни?
Без да се замислям много, мога веднага да ви кажа кои са. Това са пълнени и панирани чушки, кюфтетата на мама, карнъ ярък (пълнени, пържени патладжани с кайма по арменски), шоколадов кекс Индиана, който приготвям от дете, шпиковано, бавно печено телешко и богата на витамини купа зелена салата с чаша хубаво вино.
Силно се надявам моите дъщери да съхранят в съзнанието си спомени от уюта на домашно приготвената храна. Когато пораснат с носталгия да си спомнят ароматите на нашата кухня и вкусните ястия и десерти, които сега приготвям за моето семейство да бъдат тяхна утеха в трудни моменти.
П. С. Тъкмо слагах финала на днешната публикация, когато голямата ми дъщеря Аида се прибра и ми каза, че днес в градината за закуска са яли филийка с масло и чубрица. Помислих си, че дори и простичката циганска баница вече не е същата…:)
До нови срещи!
А рецептите за любимите на Ани пълнени чушки, карнъ ярък и шоколадов кекс Индиана може да прочетете тук.
Още от Eat Cook Love:
Прочутите арменски сладки
