Поглед в творчеството на американската поетеса.
“За нейния безпогрешен поетичен глас, който със строга красота прави индивидуалното съществуване универсално”, с тези думи Луиз Глюк бе наградена за тазгодишната Нобелова награда за литература.
Известна е като майстор на черния хумор и на поезията за смисъла на живота и смъртта, любовта, семейството и миналото.
За поезията тя казва: “Писането е като отмъщение към обстоятелствата: лошия късмет, загубите, болката. Ако направиш нещо от всичко това, значи вече не си победен от тези събития.”
Луиз е родена през април 1943 година в Ню Йорк и издава първата си книга през 1968г., на име “Firstborn”.
Творчеството й е признато от световно известни критици и е наградено с множество отличия, включително наградата Пулицър и Болинген.
Ето и десет от любимите ни нейни цитати.
- “Още преди да ме докоснеш, аз принадлежах на теб. Всичко, което ти трябваше да направиш, е да ме погледнеш.”
- “От детството си смятах, че болката означава, че не си обичан. А значеше, че обичам.”
- “Душата е тиха./ Ако някога проговори,/ говори в мечти”
- “От двете сестри винаги едната е танцуващата, а другата гледащата.”
- “Предимството на поезията пред живота е, че ако поезията е достатъчно добра, тя трае вечно.”
- “Затова не бива да ми вярваш. Защото рана на сърцето е рана и на мисълта.”
- “На края на моята болка/ имаше врата.”
- “Неказаното, според мен, носи огромна сила.”
- “Как мога да знам, че ме обичаш, ако не тъгуваш по мен?”
- “Силните винаги ги лъжат, защото слабите винаги са повлияни от паниката.”